Духовното ни високомерие

Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие.


Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха...

Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.
Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции.


Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.


Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.


Кой ще се познае !? ...

Епохата на Водолея 3

Главната видима поличба на епохата на Водолея се състои в това, че тя изостря и разкрива много фундаментални проблеми на отиващата си епоха

(епохата на Риби), които за самата отиваща си епоха са се оказали принципно неразрешими или съвсем не са били поставени, не са формулирани, не са осъзнати.

Кризисът на прехода на епохите преминава достатъчно твърдо не само в цивилизацията като цяло, както може да се види от историята на ХХ век, но също и във всички сфери на знанието, професиите, колективите, отделните хора и техните съдби и души.
За да може да се помогне на човек да премине през тази граница му е необходимо голямо търпение...


Много понятия, които в епохата на Риби се разглеждали като принципно нямащи количествени оценки и са се оценявали само качествено – например, такива свойства на човека, като доброта, честност, порядъчност или мъдрост – в епохата на Водолея ще се разглеждат по-конкретно: тя въвежда определени скали (в езотериката те са известни отдавна и се наричат посвещения), по които ще се измерват тези принципно “неизчислими” от гледна точка на културата на епохата на Риби качества.

Тези скали и оценки няма да претендират за обективност в този смисъл, както ние го разбираме, тоест на научна обективност, но те ще бъдат устойчиво съществуващи и ефективно работещи в определен кръг хора.

Друг човек може да има съвсем друго виждане, в някои неща (или в много) несъгласуващо се с моето, а така и трябва да бъде...
Авесалом

Епохата на Водолея 2

Ако ние не разбираме, че хората идват един към друг за психологическа и душевна помощ, ако ние не умеем адекватно да формулираме нашето допитване, правилно да разберем човека и да му дадем това, което му е нужно, но ние не можем да се смятаме за хора.

Да помагаме, да учим, съветваме, тълкуваме в една или друга посока, да поемем върху себе си чуждия живот, неговите трудности, неговата карма – как да правим всичко това правилно? Какво тук може и какво не?

Обаче ние не можем да дадем съдържателен отговор на тези въпроси – а те са винаги конкретни, винаги животрептящи, болезнени и хората идват

при нас с голямо емоционално напрежение – ако ние нямаме теоретичен фундамент, в частност, разбиране на това, както е това карма, какво е това душа, какво е това


свой живот и какво е чужд живот защото при мнозинството хора всичко това е преплетено в главата и объркано до невъзможност.




Що се отнася до структурирането на кармата, то тази тема на Изток се е разработвала достатъчно детайлно, но при нас попада най-често във съвсем екзотеричен вид, а поради това достатъчно безсмислено...
може ли да се помогне на душата? Може ли да се помогне на друг човек? Този въпрос съвсем не е банален, ако го вземем в кармична или психологическа дълбочина, защото душата, особено високата душа, която се въплътява веднъж на няколко столетия, идва с определена програма и трудностите, която тя налага в живота на човека ...

Епохата на Водолея

Ние сме в епохата на Водолея: раждат се нови хора, раждат се нови деца – съвсем други, отколкото ние самите, раждат се нови идеи и социални структури, появява се нова енергетика и се заражда нова култура. И нашата задача се състои в това, културата, предназначена за хората от следващото хилядолетие, да не се строи на празно място.


С други думи, нашето поколение трябва да подготви културният мост, който ще свърже хората от второто и третото хилядолетие и, както ми се струва, науката за човека ще играе централна роля в културата на бъдещето. Човекът и неговата психика – това са най-сложните обекти в цялата известна Вселена и ако ние разберем нещо за това, как е устроена психиката и как може да се взаимодейства с нея, то ние ще разберем нещо и за Вселената, сега пред нас е време за равносметки и създаване на нова парадигма в психологията.

Парадигма в науката – това е основен начин на виждане, основен език или, по К. Кастанеда, положение на събирателната точка.
Аз не се съмнявам в това, че скоро трябва да възникне нова парадигма на човека – разбиране на човека като единно цяло – не номинално, не формално, а съдържателно и структурно. И какво ще бъде то , времето ще покаже ...

Ако искаме да разберем поточно културните епохи, ние трябва да си създадем един обзор върху развитието на Земята въобще, както това развитие се представя на ясновидеца, който може да насочи своя духовен поглед в процесите на прадалечното минало.
Когато насочим поглед далече в миналото на това развитие на Земята, тогава можем да кажем, че нашата Земя не винаgи е изглеждала така както днес. Тя не притежаваше още твърдата минерална основа като днес; минералното царство не беше такова, каквото то е днес; също така то не носеше такива растения и животни като днешните и хората не бяха още в едно тяло от плът като днес; човекът нямаше никаква костна система.

Всичко, което става има естествено един дълбок смисъл, който ще разберем, когато насочвайки поглед в миналото ще намерим, че тогава на Земята живееха не само човеците, а също и други същества от духовно естество живееха заедно с тях, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.

Ние трябва да чувствуваме, че тук един принцип на светлината, един принцип на възвишеността, принципът на Слънцето, противостои на принципа на тъмнината, на принципа на Луната...

най-дълбоките трепети

Резултат от стремежа и почитта на древните хора към божествата са всички онези прочути паметници в областта на материалното и духовното, които будят у нас възхищение и почуда. Огромните каменни блокове, отломвани от планините и свличани по течението на реките или теглени през просторните пясъчни равнини, не са били предназначени само за построяване на административни здания, театри и дворци, а най-вече за пирамиди, храмове и гробници. Най-изящните, най-скъпите украшения били откупувани и дарявани на боговете.

Поетите откривали най-дълбоките трепети на душите си в псалми и хвалебствия за живота и делата на почитаните от тях божества. В пантеона на боговете имало място за всеки идол, но не и за истинския Бог. Истините за Спасителя и Неговата жертва били закрити с воала на фалшивите религии, основаващи се на идеята за оправдание чрез дела и лични усилия от страна на човека.Затова Господ е извикал Аврам от богатия Ур; откъснат от кваса на идолопоклонството, той е бил способен да приеме великата вест за спасение на човечеството.

библейски откровения

Представители на Авеловия възглед след неговата смърт стават потомците на Сит. На фона на преобладаващото нечестие те могат да се сравнят с малък оазис сред пустиня, където Провидението съсредоточава великите истини за спасението на света и установяването на Божието царство на Земята. С право са наречени Божии синове (Бит.6:2).
Като полюс, противопоставящ се на другия, потомците на Сит запазват вярата си до момента, когато встъпват в брак с потомките на Каин, наречени "човешки дъщери". Така се стига до констатацията: "И видя Бог, че се умножава нечестието по земята и всичките им помисли бяха само зло всеки ден" (Бит.6:5). За да спре това лавинообразно развитие на злото, Бог донася потоп, от който се спасяват само осем души - единствените, запазили вярата в бъдещия Изкупител. Това са Ной и неговите близки.

Водите на потопа не успяват да унищожат докрай идеята за усъвършенстването на човешкия дух със собствени сили и на дръзкото противопоставяне на Божия план за спасение на човека. Кълновете й намират почва у Хам (третия син на Ной) и в сърцата на неговите потомци. Внукът на Хам, известният Нимрод, е първият владетел на "Плодородния полумесец", първият човек, създал голяма империя.

Но идеята за гордото извисяване на човека достига най-силен израз в замисъла да се построи грандиозно здание - кула, свързваща земята с небето. "И рекоха: Елате да си съградим град и кула, на която върхът й да стига до небето, и да си придобием име, за да не се разсеем по лицето на земята" (Бит.11:44). Целта е противопоставяне на Божието намерение за заселване на цялата земя. Строителите искат да положат началото на една монархия, която постепенно да обхване целия свят. По този начин градът трябвало да се превърне в столица, а величествената кула - в паметник на силата и мъдростта на човека. Самото предложение за строеж на кула, достигаща до небето, показва, че представата за Бога вече е доста примитивна.

От текста се чувства, че хората търсят естествени причини за потопа и в кулата виждат средство, чрез което могат да се избавят при евентуално второ бедствие. Но свръхестествено явление проваля реализацията на замисъла. Изведнъж се установява, че строителите не говорят вече един език и не могат да се разбират (Бит.11:8). Множеството хора, струпани в местността, се разпада на групи, които тръгват в различни посоки.

В памет на станалото събитие (размесването на езиците) кулата е наречена Вавилонска, което преведено означава смешение, бъркотия. С това събитие се приключва дръзкото противопоставяне на Божия авторитет в предисторическите времена. Оттук нататък възгледът за усъвършенстването на човека и издигането на неговия дух със собствени сили ще се проявява в грубото идолопоклонство.

библейски откровения

Представители на Авеловия възглед след неговата смърт стават потомците на Сит. На фона на преобладаващото нечестие те могат да се сравнят с малък оазис сред пустиня, където Провидението съсредоточава великите истини за спасението на света и установяването на Божието царство на Земята. С право са наречени Божии синове (Бит.6:2).
Като полюс, противопоставящ се на другия, потомците на Сит запазват вярата си до момента, когато встъпват в брак с потомките на Каин, наречени "човешки дъщери". Така се стига до констатацията: "И видя Бог, че се умножава нечестието по земята и всичките им помисли бяха само зло всеки ден" (Бит.6:5). За да спре това лавинообразно развитие на злото, Бог донася потоп, от който се спасяват само осем души - единствените, запазили вярата в бъдещия Изкупител. Това са Ной и неговите близки.

Водите на потопа не успяват да унищожат докрай идеята за усъвършенстването на човешкия дух със собствени сили и на дръзкото противопоставяне на Божия план за спасение на човека. Кълновете й намират почва у Хам (третия син на Ной) и в сърцата на неговите потомци. Внукът на Хам, известният Нимрод, е първият владетел на "Плодородния полумесец", първият човек, създал голяма империя.

Но идеята за гордото извисяване на човека достига най-силен израз в замисъла да се построи грандиозно здание - кула, свързваща земята с небето. "И рекоха: Елате да си съградим град и кула, на която върхът й да стига до небето, и да си придобием име, за да не се разсеем по лицето на земята" (Бит.11:44). Целта е противопоставяне на Божието намерение за заселване на цялата земя. Строителите искат да положат началото на една монархия, която постепенно да обхване целия свят. По този начин градът трябвало да се превърне в столица, а величествената кула - в паметник на силата и мъдростта на човека. Самото предложение за строеж на кула, достигаща до небето, показва, че представата за Бога вече е доста примитивна.


От текста се чувства, че хората търсят естествени причини за потопа и в кулата виждат средство, чрез което могат да се избавят при евентуално второ бедствие. Но свръхестествено явление проваля реализацията на замисъла. Изведнъж се установява, че строителите не говорят вече един език и не могат да се разбират (Бит.11:8). Множеството хора, струпани в местността, се разпада на групи, които тръгват в различни посоки.

В памет на станалото събитие (размесването на езиците) кулата е наречена Вавилонска, което преведено означава смешение, бъркотия. С това събитие се приключва дръзкото противопоставяне на Божия авторитет в предисторическите времена. Оттук нататък възгледът за усъвършенстването на човека и издигането на неговия дух със собствени сили ще се проявява в грубото идолопоклонство.

Тъжните хора имат две причини да съществуват, те не знаят или се надяват.

Н.р. Дон Жуан знае и не се надява.

Той ни кара да мислим за тези творци, които познават възможностите си, не ги надминават никога и в краткия интервал, където духът им намира място, придобиват прекрасната свобода на майстора.

Геният е именно това: разсъдъкът, познаващ своите граници. До границата на физическия край Дон Жуан не познава тъгата.



От момента, в който той знае, избухва в смях и опрощава всичко. Той е бил тъжен във времето, когато се е надявал. Днес устата на тази жена отново му дарява горчивия и ободряващ вкус на единственото познание. Горчив ли? Само малко: необходимо несъвършенство, което ни дава възможност да почувствуваме щастието!

Количеството опит

Абсурдите и противоречията ни учат.

Защото грешно е да се мисли, че количеството опит зависи от обстоятелствата в нашия живот, докато всъщност то зависи само от нас. Тук трябва да опростяваме. Светът предоставя еднакъв дял опит на двама души, изживели равен брой години.

Ние само трябва да го осъзнаем. Усетим ли повече живота си, своя бунт, своята свобода, означава, че живеем, и то повече.



Там, където царува яснотата, базата от стойности става излишна.

Така аз правя три заключения — моя бунт, моята свобода и моята страст. Само със съзнанието аз преобразявам в правило живота си .

За радостта и битието 2

Да бъдеш градина без ограда, лозе без пазач, съкровищница, винаги отворена за минувачите;
Да бъдеш ограбен, излъган, заблуден, да, поведен по грешен път, подмамен, сетне подигран, и все пак при всичко това да гледаш надолу от висината на твоето по-голямо аз и да се усмихваш, знаейки, че има една пролет, която ще дойде в твоята градина да потанцува в листака,



и една есен, която ще накара гроздовете да узреят; знаейки, че ако дори само един от твоите прозорци е отворен на Изток, къщата ти никога няма да бъде празна; знаейки, че всички онези, които са смятани за злодеи и разбойници, за мошеници и измамници, са твои братя в нужда и че ти си може би всичко това в очите на блажените обитатели на оня Незрим Град там, горе, над този град.
А сега за вас, чиито ръце майсторят и изнамират всички неща, потребни за уюта на нашите дни и нощи —
" Да бъдеш " - означава да бъдеш тъкач със зрящи пръсти, строител, прозрял светлината и пространството; да бъдеш орач и да чувстваш, че с всяко посято зрънце скриваш съкровище; рибар и ловец, състрадателен към рибата и звяра, ала все пак по-състрадателен към човешкия глад и нужда.
И освен всичко това ще ви кажа ето що: Аз бих искал да имам всеки от вас и всички други хора за помощници в името на човешкото добруване, защото само по този начин можете да се надявате да постигнете своето собствено добро.
Бъдете смели, не мекушави; бъдете необятни, а не ограничени; и до сетен час бъдете наистина вашето по-голямо аз."

Джубриан

За радостта и битието

...
— Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?
— Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по-скоро като другар, който би искал да научи техните игри;
Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;
Да потърсиш един поет, даже той да живее отвъд седем реки, а в негово присъствие да се смириш — нищо да не искаш, в нищо да не се съмняваш и устните ти да не отронват никакъв въпрос;
Да знаеш, че светецът и грешникът са братя-близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо;

2 етап от инволюцията

И така, на втория етап от инволюцията се получил тристепенен свят (и незримо витаещият над него Абсолют). И ето аз днес ще ви разкажа за това, а засега без да влизам в подробности, ще обясня, откъде се взели седемте фини плана на битието. Те възникнало на третия етап на еволюцията, който бил аналогичен на втория: на този етап Предметния Свят сътворил под себе си още четири свята, имитиращи ситуацията, възникнала на третия етап, тоест създал плътните аналози на Абсолюта (в Неговото състояние на втория етап на творене) на Синтетичния свят, Качествения свят и Предметния свят. В резултат на третия етап на творенето се получили седем светове, или планове на битието, вече познати на вас: атманически, будхиален, каузален, ментален, астрален, етерен и физически и, разбира се, вездесъщият Абсолют.



При това атманическият план се получил като модификация на Синтетичния свят, будхиалният - като модификация на Предметния свят, менталният - като плътен аналог на Абсолюта (във варианта на Негово състояние на втория етап на творене), астралният план - като плътен аналог на Синтетичният свят, етерният - на Качествения, а физическият - на Предметния. Обаче аз няма да развивам тази тема, а ще се върна към втория етап на творене и трите свята, образували се на него. Надявам се, разбирате, че на него съответстват най-дълбоки, а поради това най-важни структури на човешката психика.

Инволюция

В Синтетичното Съзнание няма никакви противоречия, тук има непрекъсната цялостност.


Това е този самия идеал, към който човек се стреми подсъзнателно, когато се казва, че той има много противоречия в живота, много несъгласуваност.


Той се стреми към същото това първично състояние, когато от Абсолюта е било сътворено Единно Съзнание, тоест той се идентифицира с първия етап на творенето, когато има Абсолют, тоест Чиста Потенциалност, която се явява Източник на всичко, за Който вече няма източник и, Който е непостижим по никакъв начин, но се проявява косвено във всяка същност - и има Единно, Синтетично Съзнание, в което няма нито части, нито елементи, то не се разкъсва от никакви противоречия, а представлява само по себе си абсолютна целност и цялостност.


А какво е станало по-нататък?


Сътворявайки (на първия етап) по-плътен, отколкото Той Самия, светът (Синтетичното Съзнание), Абсолютът му предоставил на него и всички останали създания и светове аналогична възможност, тоест възможност за творене на по-плътни светове; този процес на езотеричен език се нарича инволюция.
психология на астрологията

Етерните преживявания

Отрицателните етерни преживявания нерядко са свързани със загубата от човека на своята "физическа" цялостност: тогава той казва, че целият е "разглобен", че при него цялото тяло се разпълзява на части, главата се нагорещява и тем подобни.
Към етерната модалност се отнася храната, храносмилането и сексът като преживяване на човека. Обърнете внимание: има етерен възглед към тези процеси, а има и физически. Физическият - това е храната като такава. Например, ето салата - от какво се състои тя, какви компоненти има, как са нарязани и прочие.



Етерният възглед за храната - това е нещото, което чувствам, когато я дъвча, смилам. Има хора, които са много чувствителни към това. Също както те обичайно са чувствителни към своето състояние, например, по време на тичане, по време на физическо натоварване, по време на сън и т.н. Тези видове чувствителност съответстват на положение на събирателната точка на етерен план. Тук се отнася преживяването на плътността на тялото, еластичността на тялото и обкръжаващата среда.

Астрална емпатия

Емпатията, тоест емоционалното съпреживяване, за неопитния наблюдател е често съвсем незабележима.

Разговаряте с човека за неговите дела, едно или друго, като че ли се намирате на ментален план: рационално нещо го съветвате, обсъждате варианти на поведение, интерпретирате.

И изведнъж чувствате: не ви се живее, зле ви е, имате усещане, че към вас са прикрепили тежка чугунена котва и вие потъвате на дъното, при което това състояние не е ваше. Значи, вие незабележимо за себе си емпатично сте поели неговото състояние и сега сте принудени да го преживеете вътре в себе си.

Характерен признак на астрално активизиране, тоест спускане на събирателната точка на астрален план - това е състоянието, за което казват, че човек се е "въвлякъл". Например, при вас върви някакъв разговор, който вие искате да проведете акуратно, ясно, разговорът е делови, каузален, може би даже будхиален; вие искате всички гледни точки да бъдат обективно съгласувани и вие говорите, убеждавате, а след това нещо те засяга интимно и вие, както се казва, се нервирате: започвате да се ядосвате, губите контрол над своето поведение.

Съвременните хранителни добавки

Можем ли да живеем , така ...

Ние наистина храним така Душите и Телата си ...

Ин и ян

Чистата енергия Ян циркулира на ниво пори на ко¬жата, мътната енергия Ин циркулира на нивото (пронизва) на петте органа (Джан).

Чистата енергия Ян дава тонус на четирите крайника (на тялото) мътната енергия Ин се възобновява в шестте "вътрешности" (шестте кухи органа, Фу).
Водата е Ин, огънят е Ян.

Ян е енергията, Ин е вкуса на храната (на хранителните продукти). Последната поддържа материалната форма като след това се преобразува в енергия. Енергията се преобразува в Същност, а Същността се преобразува в световна енергия.

Енергията подхранва Същността, а храната - нейната материална форма. (Обаче) космическата или световната енергия поражда и Същността, и материалната й форма.

По този начин храната може да нанася вреди и на Същността, и на нейната материална форма. (Космическата) енергия се трансформира у човека в нова форма на енергия. Последната може да преминава в състояние на смущение под "косвеното" въздействие на хранителните вещества. Храната с инска природа се отстранява през долните отвори, а храната с янска природа - през горните.

Силната храна съответства на Ин, по-слабата - на Ин в Ян. Силната енергия е Ян, по-слабата - на Ян в Ин. Твърде силната храна води до разстройства, по-умерената осигурява добро състояние.

Прекалено силната енергия предизвиква треска, прекалено слабата - разстройство.

КОУЧИНГЪТ

КОУЧИНГЪТ е събирателно понятие за набор от техники, чрез които да намериш твоя си път и твоя си начин за достигане на целите, както и да откриеш нови навици и умения.


Небето се е образувало за сметка на натрупването на Ян, а Земята - за сметка на натрупването на Ин.

Ин е в постоянен покой, Ян - в непрекъснато вълнение.

Ян дава живот, Ин го поддържа и допринася за неговото разрастване.
Ян убива, Ин поглъща и съхранява.
За да се създаде материалния живот, енергията Ян се преобразува в Ин.

Излишъкът на студ предизвиква горещина, излишъкът от горещина предизвиква студ. Енергията на студа е мътна (нечиста), енергията на горещината е светла (чиста).


Чистата енергия (когато е нормална) е разположена в горната част на тялото; спускайки се към долната част, тя предизвиква разстройства.
Мътната енергия трябва да се намира в долната част на тялото
. Ако се издигне нагоре, тя предизвиква обриви. Именно по тези признаци за "обратно локализиране" на енергиите Ин и Ян, може да се съди за тяхното смущение.

Чистата Ян - това са небесата, Мътната Ин - земята.

Земната енергия поражда облаците, а небесната -дъжда. Дъждът разсейва земната енергия, а облаците разсейват енергията на небето.
Същото е и при човека - чистата енергия Ян излиза през горните (телесни) отвори, т. е. през ушите, през носа и т.н., докато мътната енергия Ин излиза през долните отвори

КАКВО ИМАМЕ

парите могат да ти купят

легло, но не и сън.
книги, но не и ум.
храна, но не и апетит.
хубави дрехи, но не и красота. къща, но не и дом. лекарства, но не и здраве.
разкош, но не и култура.
забавления, но не и щастие.
религия, но не и спасение.







но не мога да купя с пари :

целувката: и онова пеперудено усещане в стомаха ми.

Обичам те: произнесено от човека, който обичам, като никой друг.

красотата: която очите ми виждат всеки ден.

приятелството: истинското, в богатство и в бедност.

спокойствието: в душата ми.

съвестта: и знанието, че на никого зло не съм направила.

радостта: от споделената интересна история.

радостта: при вида на усмихнатите лица

щастието: че правя това, което обичам.

задоволството: в мен, когато правя нещата добре.

един миг време: веднъж отишъл си, той не се връща.

прегръдка: ОТ ЧУДЕСЕН ЧОВЕК.


луната: изпълваща нощта.

добрият смях и добрият разговор: с приятел.

неделя сутрин: и тишината.

спомените от детството: зелената трева и босите ми крака.

страстта: извираща от мен, когато мисъл прекоси съзнанието ми.

желанието: да сготвя нещо. вкусно, ароматно и различно.

удоволствието: от заседените в земята семенца.

изгревът и залезът: ..
звуците: на морето, на реката, на птичките.

сънищата: които помня.

изнендата: от подаръка, който не очаквам.

флиртът: с непознат, на улицата.

прегръдката: от любов, стягаща ме в менгеме, което обичам.

цветовете: на пролета, лятото, есента и зимата.

знанието: че някой чете, това, което пиша.

калинката: която се разхожда по ръкава ми.

Шушулката: меденото бонбонче.

Tи се осмели да ме обичаш

Когато всички ме искаха, само ти се осмели да ме обичаш. Преди да се родя, ти ме носеше в тюркоазените бездни на своето желание. В паметта на укротените си дълбини. Защото любовта е над всяко тайнство, над всяко знание. Твоята нужда за мен бе толкова силна и истинска, че ме извика в съществуване, въпреки силите на мрака и човешката слабост. Защото любовта е милостива.
Откакто се родих, все към теб вървя. Ти ме чакаше да се катеря и падам по грапавините на думите. Чакаше ме да се спирам в съмнителните чувства на другите и ми прощаваше неверието и глупавите женски изневери. Защото любовта е търпелива.

естествения афродизиак

Притеснявате се за незначителни неща и сънят ви е неспокоен? Тогава включете в менюто си салата от сурова целина, настъргана на едро и подправена с растително масло.

Възпята от Омир, известна още от древността и призната от съвременната медицина, любима храна на богинята Афродита... Това е познатата на всички ни целина! Този зеленчук е истинска банка на полезни вещества и етерични масла, които зареждат с енергия и предпазват от болести.

Целината е балсам за стомаха и червата. Надземната част и кореноплодът са богати на етерични масла и органични киселини, които възбуждат апетита, засилват отделянето на храносмилателни сокове и подобряват храносмилането и усвояването на полезните вещества. Коренът съдържа груба целулоза, която нормализира работата на червата и лекува запек. Целината притежава леко спазмолитично действие, помага при спазми на стомаха и образуване на газове в червата - метеоризъм.

Целината лекува рани. От древността хората лекуват порезни рани с настойка от сухи листа. Съдържащите се в тях етерични масла и фитонциди притежават антисептично и противовъзпалително действие.
Рецепта: 2 супени лъжици сухи листа се заливат с чаша вряла вода и се оставят да се изкисват в нея 2 часа. Прецедената настойка се използва за компреси.

Целината действа успокояващо. Пресният кореноплод е богат на антистресовия минерал магнезий. Ето защо сокът от целина е чудесно успокояващо средство и помага в борбата срещу депресията. Може да се пие в смес със сок от моркови, ябълки, магданоз или копър.
Рецепта: Притеснявате се за незначителни неща и сънят ви е неспокоен? Тогава включете в менюто си салата от сурова целина, настъргана на едро и подправена с растително масло. Или пийте прясно изцеден сок от корените - по 3-5 с. л. три пъти дневно преди хранене.

Мъже, мъже

Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър или че е некомпетентен. Той преодолява този страх, като се стреми да увеличи силата и компетентността си. На първо място в живота му стоят успехът, постиженията и ефективността на действията му. Преди да открият венерианките, марсианците били толкова заети с постигането на тези качества, че не се интересували от никого и от нищо друго. Мъжът изглежда най-безразличен, когато го е страх.
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се провали, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действията му. Тези последици са много болезнени за него, защото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.



Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.
Мъжът е особено уязвим към това неправилно убеждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви ненужни рискове.
Горчивата ирония, че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той дава все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.
Когато мъжът е несигурен, той най-често компенсира това, като не се интересува от никого освен от самия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: "Не ме интересува." По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за другите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая разбрали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те открили венерианките.
Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърждаването на силата им помогнало да стигнат до мъдростта да оценят самите себе си. След като осмислили миналото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнавали, че винаги са били достатъчно добри.
Да се правят грешки е добре
Първата стъпка на мъжа към умението да дава повече е да разбере, че е добре да прави грешки, че в провала няма нищо лошо и че не е нужно да има готови отговори за всичко.
Спомням си историята на една жена, която се оплака, че партньорът й никога нямало да се обвърже с брак. На нея й се струваше, че той не я обича така, както тя него. Един ден обаче тя съвсем импулсивно му казала, че е много щастлива с него. И че дори да са бедни, тя щяла да остане с него. На следващия ден той й направил предложение. Партньорът й се нуждаел от нейното одобрение и окуражаване, че е достатъчно добър за нея, и едва тогава почувствал колко много я обича.

Марсианците също се нуждаят от любов
Тъй както жените се чувстват отхвърлени, когато не получават вниманието, от което се нуждаят, така и мъжете чувстват, че не са успели, когато жената говори за своите проблеми. Затова понякога на мъжа му е много трудно да слуша. Той иска да бъде нейният герои. Ако тя е разочарована или нещастна, той възприема това като свой провал. Нейното нещастие потвърждава най-големите му страхове: той просто не е достатъчно добър. Много жени днес не разбират колко уязвими са мъжете и колко много се нуждаят от любов. Любовта им помага да разберат, че са способни да удовлетворят потребностите на другите.
Мъжът трудно изслушва жената, когато тя е нещастна или разочарована, защото възприема това като свой провал.
Момче, което е имало щастието да види как баща му успява да удовлетвори потребностите на майка му, като порасне започва за изгражда взаимоотношенията си с рядката увереност, че е в състояние да удовлетвори потребностите на партньорката си. Той не се плаши от обвързване, защото знае, че може да се справи, Той също знае, че дори да не се справи, заслужава любов и одобрение, защото е направил всичко възможно. Не се укорява, защото знае, че не е съвършен и че винаги прави най-доброто, което може. И че то е достатъчно добро. Способен е да се извини за грешките си, защото очаква прошка, любов и одобрение за това, че е направил всичко, което е по силите му.
Такъв мъж знае, че всеки прави грешки. Виждал е баща си да греши и да продължава да обича себе си. Виждал е как майка му обича и прощава на баща му, въпреки всичките му грешки. Чувствал е нейното доверие и окуражаване, въпреки че понякога баща му я е разочаровал.
Много мъже не са имали успешни модели за подражание, докато са били деца. За тях да обичат дълго време, да се оженят и да имат семейство е толкова трудно, колкото и управлението на реактивен самолет без подготовка. Той може да успее да излети, но със сигурност ще се разбие. А е трудно да продължиш да летиш, след като си катастрофирал няколко пъти. Или си наблюдавал как баща ти катастрофира. Лесно можем да разберем защо без добро ръководство за изграждане на взаимоотношения много мъже и жени въобще се отказват да ги създадат.

Жените са мотивирани и силни

Мъжете са мотивирани и силни, когато се чувстват нужни...
Жените са мотивирани и силни, когато чувстват, че са обичани...


Тези тайни на мотивацията са все още приложими. Мъжете са мотивирани и силни, когато се чувстват нужни. Когато мъжът не се чувства нужен във взаимоотношенията си с жената, той постепенно става неинициативен и пасивен; с всеки изминат ден той дава все по-малко. От друга страна, ако той чувства, че тя му вярва и е сигурна, че ще направи всичко, което е по силите му, за да удовлетвори потребностите й, и оценява усилията му, той получава прилив на сили и може да й даде много повече...
Подобно на венерианките, жените са мотивирани и силни, когато чувстват, че са обичани. Когато жената не чувства обич във взаимоотношенията си с мьжа, тя постепенно става отблъскващо отговорна и изнервена от това, че му е дала прекалено много.

От друга страна, когато се почувства обичана и уважавана, жената е удовлетворена и е в състояние да даде повече вьв взаимоотношенията си с мъжа...

Каквото очаквам

"Боже, дай ми способността да приема нещата, които не мога да променя, куража да променя нещата, който мога и мъдростта да разбера разликата."
Райнхолд Нийбър





"Най-важното нещо на този свят е не толкова
къде сме, а в каква посока се движим."
Оливър Уендъл Холмс


" Каквото очаквам ме очаква."
Айк

В твоята спасителна прегръдка давех яда и разочарованието си всеки път, когато се сблъсквах с хората и Бога. Ръцете ти ме държаха здраво, защото любовта не безобразничи. В огромното ти синьозелено око постоянно гореше тихо разбиране. Ти никога не ме погледна с укор. Защото любовта не се превъзнася.
Не се раздразни, когато привлечена от миражната светлина на далечен фар ти обръщах гръб.

Уханието на живота

Кажете как ухае живота,

за вас тук в този миг?

Долавяте ли навред чудесата,

докосват ли ви музика, стих?!



Никога не бива да забравяме, че...

Tри неща не се връщат обратно:

- ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ;

Tри неща не трябва да губим:

- СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ;

Tри неща са най-ценни:

- ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА;

Tри неща никога не са сигурни:

- ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ;

Tри неща определят човека:

- РАБОТА, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ;

Tри неща разрушават човека:

- ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.

Осъзнаване

Стара легенда разказва как едно село на племето Суфи било нападнато и завладяно от група войни. Царят на победителите свикал вождовете на племето Суфи и им казал, че ако не му отговорят какво е това, което може "да го развесели когато е тъжен и да го натъжи, когато е весел", на сутринта ще погуби цялото село. Селяните запалили голям огън и цяла нощ най-мъдрите мъже и жени в племето търсели отговор на въпроса на Вожда: Кое може да развесели човека, когато е тъжен и да го натъжи, когато е весел? най-сетне слънцето изгряло и царят дошъл в селото. Той се приближил до мъдреците и попитал: -Изпълнихте ли желанието ми?

Тогава един от мъдреците бръкнал в една кесия и подарил на вожда златен пръстен. Вождът се зачудил. -Не ми трябва злато! - възкликнал той. - Как може този пръстен да ме развесели, когато съм тъжен и да ме натъжи, когато съм весел? Тогава царят се вгледал пак в пръстена и прочел гравирани думите "Всяко чудо за три дни." Така е и във вашия живот. Когато всичко върви гладко, насладете се на тези ценни моменти, и знайте, че с времето те ще останат само далечен спомен. А когато нощта е най-черна и никъде не виждате изход, помнете, че нищо в материалния свят не е вечно. По този начин ще се научите да приемате еднакво и добрите и лошите моменти и ще разберете, че всички уроци на живота допринасят за вашето духовно израстване. Когато осъзнаете това, ще станете като прославения светец



"

Никое добро, колкото и дребно да е, не е напразно."


"Ако някой човек не е в крачка с ближните си, може би той чува друг " барабан ". Нека върви в такт с музиката, която чува, колкото и различна по ритъм или далечна да е тя."
Х.Торо

"Можете да имате всичко "

Щом започнете да давате на себе си, постепенно съвсем естествено ще започнете да давате и на другите. Обичайте ближния както обичате себе си. Kолко често ние наблягаме на "ближния" и забравяме за себе си. Когато се научите да се обичате и приемате, вашата вътрешна светлина ще озари и хората около вас.




"Брой благата си, брой победите, а не загубите си.
Брой радостите вместо тъгата си, брой приятелите вместо враговете си.
Пожелай си здраве, а не имане."


"Можете да имате всичко, каквото искате, ако само помогнете на другите да получат, каквото те желаят."
Зиг Заглър

лечебните звуци

първият лечебен звук
А. Характеристики
Бял дроб.
Асоцииран орган: дебело черво.
Елемент: метал.
Сезон: есен - сухота.
Отрицателни емоции: печал, скръб, мъка.
Положителни емоции: честност, отстъпване, освобождаване, празнота, смелост.
Звук: СССССССС (SSSSSSSS).
Части на тялото: гръден кош, вътрешната страна на ръцете, палците.
Сетива: нос - мирис, лигавица, кожа.
Вкус: лют.
Цвят: бяло.
Белите дробове са доминиращи през есента. Техният елемент е» металът, а принадлежащият им цвят е бялото. Отрицателните емоции са скръб и печал. Положителните емоции са смелост и честност.
Б. Позиция и практика
1. Почувствай и осъзнай своите бели дробове.
...

Почувствай бъбреците.
2. Събери краката; глезените и коленете се докосват. Поеми дълбоко въздух, като в същото време се навеждаш напред и обхващаш едната ръка с другата; обгърни коленете с ръце; и изпъни гърба чрез ръцете. С изпънати ръце почувствай опъването в гърба, където са разположени бъбреците; гледай нагоре и наклони глава назад, без да се напрягаш...

Любовта , е осъзнаването

Който обича, израства, който е обичан, може да израсне.

Какво още е любовта?

Любовта е виждане.
Любовта е даване
Любовта е вземане
Любовта е винаги нещо повече
Любовта е това, което ощастливява
Любовта е светлина. Където и да пада, от нея става по-ясно, по-топло и по-искрено
Любовта е излъчване във всички посоки
Любовта е сияние в нощта
Любовта е почерк
Любовта е единственият път, който разширява съществуванието


Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата
Любовта е прекрачване на границите
Любовта е надникване извън себе си


Любовта е поглед върху цялото
Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение
Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)
Любовта е зачитане на чуждото съществувание
Любовта е приемане на другия


Любовта е цвят

воля звук ... сила




Пътят на любовта или на сърцето , е и път на осъзнаването. Неговата цел е да обичаме безрезервно себе си и всичко, което ни заобикаля.
Тук се причисляват не само хората, но и цялата природа с всички живи същества, включително и растенията, цялата Вселена, Бог и нещата, с които се заобикаляме.

Този път е много органичен, тъй като напълно можем да се отдадем на хода на живота и да не се отвръщаме от него под каквато и да било форма.

5 те психотипа

параноен, епилептоиден, хистероиден, хиперактивен и шизоиден.

Те нямат нищо общо със заболяванията параноя, епилепсия, истерия и шизофрения. Става дума само за термини, приети в науката за определяне спецификата на личността.


Параноен психотип

Такива хора са например работохолиците. Те притежават огромна енергия и могат да работят от сутрин до вечер. Стремежът към доминиране, напредъкът в кариерата, общуването с другите под формата на молби, изисквания, инструкции и заповеди са отличителните черти на този тип хора. Те често превръщат жилищата си в място за работа.

Този начин на живот рано или късно предизвиква отклонения - неврастения или чести изблици на гняв. Храненето при тези хора обикновено е нездравословно – суха храна, ядене “между другото”, вечеря късно през нощта.

И ако на по-млада възраст инсултите и инфарктите не са толкова опасни, проблемите със стомашно-чревния тракт са често срещани (язва, колит, гастрит).

Установено е, че работохолиците често не си лекуват зъбите (те се оправдават с липсата на време за това), а си поставят протези.

В по-напреднала възраст тези хора често страдат от атеросклероза на съдовете на главния мозък (свързана с риска от инсулти) и исхемична болест на сърцето (водеща до инфаркти) поради неправилното си хранене, т.е. прекомерната употреба на месо, захар, сол, подправки и тестени изделия. Отрицателен фактор е и недостигът от движение – те седят много, пишат и т.н. Дори емоционалното разтоварване не е в състояние да им помогне.



Епилептоиден тип

Това е най-разпространеният сред мъжете - психотип. Такъв мъж е надежден, грижовен, обича дома и семейството и въпреки обичайната си сдържаност често е склонен към изблици на злоба, гняв и упреци по адрес на близките. Той постоянно е натоварен с различни дела и лични преживявания, а това увеличава риска от ранна хипертония и исхемична болест на сърцето, съответно - от инсулт и инфаркт.

Този тип хора не се грижат добре за здравето си и търсят лекар при конкретен проблем или под чужд натиск. Те не са фенове на физическите натоварвания. Хранят се редовно, 3-4 пъти дневно, изяждайки всичко. Затова като правило нямат стомашно-чревни проблеми.


Хистероиден тип

Тези хора се стараят всяка тяхна постъпка да бъде обект на внимание от другите. Ако няма кой да ги оцени, те са готови да почакат.

Този тип личности обичат крайните емоции – при тях разстоянието от плача до смеха е кратко. Повече от плача те обичат само почивката. Тогава забравят за работата си, за всичките си задължения, а ако има празник, те са в центъра на тържеството.

Нощният живот (късното ходене на гости, престижните клубове) прилягат на хистероидния манталитет.

Такива хора се хранят набързо, най-често със суха, пикантна или пържена храна и въпреки че обичат деликатесите, не са придирчиви към храната. Жените са склонни към напълняване и съответно към спазването на строги диети (но много бързо се отказват от тях).

За този тип са характерни заболявания, свързани със стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдовата система, захарен диабет, проблеми със задстомашната жлеза, черния дроб, бъбреците и нервната система.

Психиката на такива хора ги подтиква да използват всяка болест като вид демонстрация за това колко зле се чувстват, стараейки се да извлекат полза за себе си и така да получат удовлетворение от вниманието на другите.

Шизоиден тип

Това е типът на “учените-сухари”. Списъкът със заболяванията, характерни за него е дълъг:дълъг: късогледство, астигматизъм, неправилна захапка, дюстабан, лоша кожа, слабост, вегетативносъдова дистония и т.н. Не са малко и техните телесни несъвършенства: плоски седалищни части, отпуснати гърди, прегърбеност, пръсти с удебелени стави. А всичко това в психологически план способства за формирането на комплекса за непълноценност.

Тези хора не са капризни към храната и не обръщат особено внимание на нейния вкус (нали тя не е духовна храна). Ако са самотен, предпочитат сухата храна. Съответно често страдат от гастрит или колит.

Предпочитат самотата, като обясняват това с възможността добре да се съсредоточават. Те обичат да общуват, но не и да се доверяват на другите. По-често те страдат от отпадналост, нарушения в съня, раздразнителност, главоболие и хипохондрична невроза (смятат, че са тежко болни и постоянно се преглеждат при различни специалисти).

Хиперактивен тип

Както подсказва и названието, те са най-често в приповдигнато настроение – весели, щастливи и безгрижни. Харчат парите си “през пръсти”, бързо сменят приятели и партньори. Лесно се сприятеляват с другите психотипове, но изпитват непрекъсната нужда от поощрение.

Често спят или малко или твърде много. Сънят е дълбок, а хъркането често се появява още на млади години.

Този тип хора обичат кулинарията и специалитетите, включително алкохолът - затова често страдат от гастрити и затлъстяване.

Заради лекотата с която хипеактивният тип хора сменят интимните си партньори, често стават жертва на половопредаваните заболявания.

все тайны

Чтоб я постиг все действия, все тайны,
Всю мира внутреннюю связь,
Из уст моих чтоб истина лилась, —
Не слов пустых набор случайный!


Любовта е единствената истинска енергия, която ни носи осъществяване и ни позволява да надраснем себе си. Силата й зависи от нашата откритост.

За да й осигурим траен достъп до себе си или за да намерим отново път към нея, трябва постоянно да проявяваме съзнателно отношение. Колкото повече любов излъчваме във всички сфери на живота си, толкова по-щастливи се чувстваме.
Дошли сме на този свят, за да опознаем битието в неговите най-различни форми и роли и да му се насладим като същевременно продължаваме да се развиваме. Най-сериозен растеж можем да претърпим, когато се присъединим към потока на любовта, превръщайки се по този начин в „прекрачили границите" хора, защото само тя преодолява всички граници и противоречия.

Екзодус

Ти продължаваше да вярваш в мен, дори когато аз не си вярвах и пирувах с легионите на личните си демони. Защото любовта не държи сметка за злото.


Ти всичко премълча. На всичко хвана вяра. Не спря да се надяваш.

Преди да ме обичаш, отчасти знаех и виждах неясно, като в огледало. Когато бях ничия, отчасти познавах.


С любовта всичко частично отпадна.

Релакс

Ние сме свободни да избираме и да разпознаваме в рамките на нашето разбиране, и, ако правилно използваме нашата сила на избор, нашето разбиране расте. Тогава, направил избор, човек трябва да приеме и последствията на своя избор и да се оттласне от това.

Mодел

Без да броди по света, човек може да опознае целия свят.
Без да поглежда през прозореца, може да види небето.
Колкото по-надалеч отива, толкова по-малко узнава.
Лао-цзъ


Това, което става с човек, е неговата характеристика.
Той представлява модел и всичките му части съвпадат.
Според протичането на живота му те един по един застават на място в съответствие с предопределения замисъл.
К.Г.Юнг