Когато всички ме искаха, само ти се осмели да ме обичаш. Преди да се родя, ти ме носеше в тюркоазените бездни на своето желание. В паметта на укротените си дълбини. Защото любовта е над всяко тайнство, над всяко знание. Твоята нужда за мен бе толкова силна и истинска, че ме извика в съществуване, въпреки силите на мрака и човешката слабост. Защото любовта е милостива.
Откакто се родих, все към теб вървя. Ти ме чакаше да се катеря и падам по грапавините на думите. Чакаше ме да се спирам в съмнителните чувства на другите и ми прощаваше неверието и глупавите женски изневери. Защото любовта е търпелива.
0 коментара:
Публикуване на коментар