За полезните растения
Известно е, че строителите на египетските пирамиди по време на почивките ядели хляб, наръсен сьс счукани анасонови плодчета. Анасонът се споменава още в съчиненията на древногръцкия учен Теофраст (372-287 г. пр. н.е.), а сьщо и от гръцкия лекар Диоскорид (I в.).
А древноримският учен Плиний Старий (23-79 г.) го възпява в една своя ода: "Анасонът е прекрасен, защото възбужда апетита." Анасонът фигурира в списъка за култивиране на лечебни растения, направен по инициатива на Карл Велики (IX в.). В далечното минало индианците от Даканс, когато искали да засвидетелстват уважение към някого, давали му шепа анасонови плодчета, които при тях били на голяма почит. Анасоновото етерично масло започва да се добива през XVI в.
Анасонът произхожда от Мала и Средна Азия, откъдето е бил пренесен в Европа и Африка, а по-късно и по всички континенти. Той бил познат на древните народи като подправка и целебно средство. Използван е от древните индийци, китайци, гърци, римляни и египтяни.
Като културно растение се отглежда в Азия (Индия, Китай, Иран, Пакистан, Япония и някои страни от бившия СССР), както и в Южна Европа (Средиземноморието, Балканския полуостров и др.), Северна Африка (Египет), Северна и Южна Америка и др.
У нас анасонът е култивиран още през XIV в., като най-много се сее в Югоизточна България.
Ботаническо описание. Анасонът е едногодишно тревисто растение (фиг. 34) от сем. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbelliferae). Достига височина 40-70 см. Коренът е вретеновиден, слабо разклонен. Стъблото е изправено, набраздено, но голо, на върха разклонено.
Листата са полиморфни: долните са прости, бъбрековидни, назъбени и имат дръжки с влагалища, а горните са пересто наделечи до нарязани, почти без дръжки. Цветовете са бели, много дребни, образуващи сложен сенник с 15-12 лъча. Плодовете са яйцевидни, сьставени от по 2 сецена (диакени), свързани едно с друго, покрити с власинки, жълтеникаво-сиви до сивокафяви, нарсбрени, като между ребрата се намират етерично-маслени канали. Цялото растение излъчва приятна миризма.
Използваема част. Зрелите плодчета (Fructus Рimpinellае аnisi).
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (2-6%), тлъсто масло (15-28%), белтъчини (до 20%), минерални соли (около 10%), витамини (С, Р, холин и др.), захари, слузни вещества, ензима липаза, смоли, танини, цимен и др.
Главна съставна част на анасоновото етерично масло е анетолът (80-90%), а освен него то съдържа още метилхавикол (до 10%), анизалдехид, анизкетон, естрагол, пинен,феландрен, лимонен, дипентен, камфен, анизова киселина и др. Анасоновото масло е безцветна или слабо жълтеникава течност с приятна миризма и сладникав вкус.
Лечебно приложение. Като лечебно средство анасонът е описан още от древноримския учен Плиний Стари (23-79 г.) и древногръцкия лекар Диоскорид (втората половина на I в.), които го предписвали при меланхолия и кошмари, за укрепване на бъбреците и половата потенция, за премахване на умора и за неутрализиране на отрови.
В съвременната медицина анасонът е известен с отхрачващото, про-тивомикробно и спазмолитично, температуропонижаващо, слабо пикочогонно, запичащо, потогонно и нервноуспокояващо действие.
Инхалации с анасоново масло или с топла запарка (1 чаена лъжичка стрити анасонови плодчета на 2 чаени чаши вряща вода) се препоръчват при възпаление на горните дихателни пътища.
Вдишваните анасонови пари притежават способността да повишават секрецията на жлезите на бронхиалната лигавица, което води до разреждане на храчките и улесняване отделянето им при кашляне. Обилно отделящата се слуз покрива възпалената лигавица и я предпазва от външни дразнения. Поради тази причина анасоновите пари се прилагат с добър ефект при лечение на бронхити, бронхоектазии, бронхиални астми, силна кашлица, фарингит, ларингит с пресипналост, ангина.
Използват се още и при различни стомашно-чревни заболявания и метеоризъм (газове), при възпаление на пикочните пътища, за премахване на главоболието, а също и за стимулиране на млечната секреция при кърмачки.
Масажи в областта на кръста и корема с анасоново масло се препоръчват при болезнена и нередовна менструация, както и при колики вследствние образуване на газове. Маслото усилва кръво-оросяването на кожата, действа тонизиращо и противовъзпалително, като й придава приятен аромат.
Дъвченето на анасонови плодчета премахва главоболие, почиства дихателните пътища и действува успокоително, като потиска кашлицата и премахва умората.
Вани с анасоново масло или със запарка от дрогата се препоръчват при възпаление на пикочните пътища, при нередовна и болезнена менструация, както и за увеличаване на млякото при кърмачки.
Анасоновото масло е съставна част на редица фармацевтични препарати против кашлица, бронхит и др., а също и за коригиране мириса и вкуса на много лекарствени средства.
Козметично приложение. Анасоновото етерично масло усилва кръвообращението на кожата и лицето, като я предпазва от замърсяване и инфектиране, поради което се използва под формата на компрес при младежки пъпки.
За смекчаване на загрубялата кожа на лицето се правят компреси със запарка от анасоново семе всяка вечер по 15 минути до получаване на желания резултат. Натриването на зъбите и венците с анасоново масло се препоръчва за почистването им и отстраняване на лошия дъх в устата.
Анасоновото етерично масло намира приложение и в парфюмерийната промишленост. Чистият анетол се използва за ароматизиране на пасти за зъби, тоалетни сапуни и други козметични изделия.
