Белият бор от дълбока древност е бил възпявай от поети и обожествяван още през II хилядолетие пр. н. с. от древните фригийци (тракийска племенна общност в Мала Азия), които го почитали, като свещено дърво, а неговите плодове - шишарките, като символ на плодородие. В подземията на фригийската богиня Кибела, олицетворяваща възраждащата се природа и владетелка на планините, горите и животните и регулираща тяхното плодородие, фригийците хвърляли наред с жертвените животни и шишарки от бор.
Божественото свещено дърво било пинията (т. е. бора). От летящите едри семенца на белия бор фригийците приготвяли вино за празненствата в чест на богинята Кибела. В древен Китай и Корея засаждали борове на гробовете, защото вярвали, че те са дървета с по-голяма жизнеспособност от другите и придават душевност на умрелите, както и сила на живите. От векове борът е познат с упойващия си аромат, както и с изпусканата от него целебна смола, но малко известно е, че ювелирният кехлибар се образува от смолата му. В далечното минало наричали неговите медено-жълти късчета смолисти сълзи, изплакани в древни исторически времена (преди около 10 млн. години) от предшествениците на този иглолистен вид.
Стара полска легенда разказва, че очарователната девойка Хелена след раздялата със своя любим ронела горчиви сълзи, които попаднали в студените води на Балтийско море и се превърнали в красиви кехлибарени късчета. В древногръцката Омирова "Одисея" кехлибарът е наречен "слънчев камък" и дори през Средновековието е бил смятан за минерал. Едва през XVIII в руският учен-енциклопедист Михаил Ломоносов доказва, че е вкаменена смола. А в легендите на народа на нанайците, живеещи Е северния Приамурски край, се разказва, че борът е обиталище на добри духове, тъй като е най-щедрото дърво. Някога в Русия засаждали до новопостроените къщи борово дърво, като вярвали, че в него се заселва домашният дух.
Белият бор расте на всякакъв тип почви с надморска височиш от 500 до 2200 м. Среща се както в самостоятелни борови гори така и съвместно с други дървесни видове, като обича по-слънчеви места. Разпространен е из целия свят - най-вече в европейските страни, в Азия (най-много в Китай, Северна Индия и Япония) и другаде. У нас белият бор се среща в почти всички планини, но най-много в Рила Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина, Осогово, Витоша и др. Той е и декоративно парково дърво.
Белият бор е иглолистно дърво (фиг. 38) от сем. Борови (Рinacеае), което достига височина 20-40 м (дори до 48 м). Живе 400-500 г. Кореновата му система е с добре развит централен корен с многобройни странични разклонения. Има изправено стъбло, покрито със сиво-червеникава до жълто-кафява лющеща се кора и правилна пирамидална в млада възраст и неправилна закръглена при стари дървета корона. Листата са игловидни, събрани по две в снопчета, с листни влагалища. Преживяват 2 пълни години, като след това се сменят постепенно. Белият бор е разделнополово и еднодомно растение, т. е. образува мъжки и женски цветове върху едно и също дърво (мъжките са ресоподобни шишарки, събрани гроздовидно в основата на младите клони, а женските са люсповидни, събрани в конични шишарки, разположени по върховете на младите клонки). Шишарките узряват за 2 г. и се разтварят през пролетта на третата година. От вътрешната страна на всяка шишаркова люспа се развиват по 2 семепъпки, снабдени с ципести крилца за по-лесно разнасяне от вятъра.
Използваема част. Листата (иглиците) и пъпките (връхчетата) –Folium Gemmae (Tyriones) Рini sylvestris. Течната смола се добива от направени нарези на живи борови стъбла, по които се стича и събира в закачен отдолу съд. Годишно от едно дърво се получава 3-4 кг смола . Отначало смолата е светложълта, лесно подвижна течност със силен балсамов аромат. На въздуха постепенно се сгъстява. Чрез дестилация от смолата се получават няколко продукта - терпентиново масло и колофон, които имат лечебно и техническо приложение. От иглиците и пъпките чрез дестилация се получава борово етерично масло, а от остатъците (дървесните изрезки) - боров катран, които също намират лечебно приложение.
Химичен състав. Боровите иглици и пъпки съдържат етерично масло (0,4-1,3%), смолистото вещество белеретин (до 12%), дъбилни вещества (до 5%), целулоза, нафтахинон, ентоциани, горчивото вещество пинипикрин, витамин С (200-280 мг %), каротин, витамин В1, витамин В2, витамин РР, витамин Р, витамин К, макро-и микроелементи, скорбяла, незначително количество алкалоиди и гликозида гваяцилглицерин и др. Дрогата има силен балсамичен мирис и смолистогорчив вкус.
Боровото етерично масло съдържа около 75% терпенови въглеводороди (пинен - 46%, камфен - около 3%, мирцен -18%, лимонен - 8,6%, оцимен - 3,5%), борнеол, феландрен, кадинен, силвестрен, цинеол, терпинеол, естери (борнилацетат - 1,3-12,5% и др.), сесквитерпени (5-10%), представени главно от кариофилен, хумулен и др. Боровото масло е лесноподвижна течност с бледо- . жълт до жълтозелен цвят, характерен балсамичноборов аромат и горчив вкус.
Боровият балсам (смолата) съдържа 60-80% смолисти вещества (смолисти киселини, смолист алкохол и др.), терпентиново масло (15-20%), пигменти и вода (5-10%), минерални соли, витамини и др. От балсама се получава терпентиново масло.
Терпентиновото масло съдържа етерично масло (до 35%), в състава на което влизат пинен (40-80%), лимонен, карен, кадинен, цимол, борнилацетат, дипентен, терпинеол, феландрен, метилхавикол и др. Съдържа още танини (7%), смолисти киселини (до 36% левопимарова, до 18% декстропимарова, палустрова, абиетинова, неоабиетинова и др.). Терпентиновото масло представлява безцветна до бледожълтеникава лесноподвижна течност с балсамичен мирис и парлив вкус. На въздуха се окислява и се сгъстява, като придобива кисела реакция.
Лечебно приложение. За целебната сила на боровите иглици се споменава във всички оцелели древни лечебни книги, което показва, че борът е едно от най-древните лекарствени средства. При археологически разкопки през 1889 г. на централния град на древната Шумерска държава били открити хиляда глинени клинописни таблици, в една от които имало 15 лечебни рецепти с вещества от растителен, животински и минерален произход. Тази ценна находка, датираща от преди 5 хилядолетия, показва, че древните шумерски лечители са познавали добре лечебните свойства на растителните масла и смоли, като за компреси и лапи използвали изсушени борови и елови иглици. Древните египтяни познавали консервиращите свойства на боровата смола, която включвали в състава на балса-миращите вещества при мумифициране на знатните особи по времето на фараоните, някои от които са се запазили в продължение на хилядолетия в добро състояние. На древните гърци и римляни било известно целебното действие на терпентиновото масло, което използвали за разтривки при ревматични заболявания. За получаването му в античния свят използвали примитивни начини: получената борова смола поставяли в гърне с тясно гърло и я заливали с вода, а отвора запушвали с вълнен тампон и слагали гърнето на огън. Така парите на водата и терпентина частично се кондензирали върху вълнения тампон, който от време на време изстисквали. В събраната по този начин течност горният слой бил терпентиново масло, а долният - воден разтвор на терпентина. А великият лекар-таджик Авицена (980-1037 г.) препоръчвал отвара от цели шишарки или от техни люспи като размекващо и очистващо гъстите секрети в бронхите при пневмонии, а също като ранозарастващо средство и при бъбречни камъни.
0 коментара:
Публикуване на коментар