Патладжан

Подготовка: 20 мин.Порции: 4 Продукти: 2-3 с. л. олио/зехтин 1/2 връзка магданоз по желание сол, черен пипер, риган, чубрица 1 глава кромид лук 600 - 700 г кайма 2 патладжани - големи Приготвяне: • Патладжана се обелва - по желание и ако е от черния, се посолява и оставя за час-два да отдели черната вода (да се отдели горчивото вещество - соланин). • Ако е от белия, или шарените, светлолилави патладжани - това е излишно, тъй като там соланина е в съвсем малки количество и този патладжан не горчи. • Патладжаните могат да се нарежат на кръгчета и заедно с приготвените от каймата кюфтета да се нанижат на шиш и така изпекат (тук включвам и печене на скара), могат да се подредят в тава, редувайки патладжан/кайма/домат, а могат да се нарежат - както моите, на филии, но не до край. • Така, поставяйки между тях каймата, патладжана се извива в полукръг. • Измива се и хубаво отцежда. • Каймата се омесва с подправките и ситно нарязаните лук и магданоз; посолява се, ако не е солена.

• Патладжана се нарязва напречно на кръгове, но не до край - поне 2 см от страната да останат не-срязани. • Поставят се в съда за печене. • Процепите се запълват с каймата - с лъжицата, както аз направих аз, а може каймата да се направи на кюфтенца, които да се поставят вътре, но това ми се видя доста-по-бавен процес. • Около патладжаните се подреждат чушките и резени домати; поръсва се с още малко риган, малко зехтин и поставя някоя подправка. • По резените патладжани се поръсва малко сол. • Те ще поемат от каймата, но недостатъчно, според мен. • Не се прибавя вода! Готвене в крок пот • Пече се в крок-пот-а - 4 часа на ІІ степен (накрая по желание може да се постави в загрята фурна за тен още 10 минути, но според мен тена му е достатъчно добър. ) • Сервира се топло или студено, по желание, поръсено с пресен босилек или магданоз. Готвене в класическа фурна • Тавата се завива се с фолио. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 С около 40 минути под фолио и още 10-15 минути без фолиото до готовност. • Ястието може да се изпече и в глинено гърне, за повече време при по-слаба температура, а в края да се махне капака, да се запече. • Вода или не се добавя към патладжаните, или се добавя съвсем малко, тъй като всички зеленчуци са с голямо водно съдържание.

Мексиканско авокадо

Продукти: 2 броя авокадо 1/2 ч. ч. консервирана царевица на зърна 1/2 ч. ч. сварен грах 1/2 ч. ч. мариновани нарязани гъби 1/2 ч. ч. настърган кашкавал

Приготвяне: • Авокадото се разрязва напречно на две половинки. • Костилките се изваждат и с лъжичка леко се издълбава сърцевината. • Във всяка образувана по тоя начин лодчица се слага по малко от смесените грах, царевица и гъби. • Мексиканското авокадо се наръсва с кашкавал и се запича за 15 минути. Бележки: * Източник : Кулинарен Журнал

живееш ли

В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали: -Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна! -Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук. -Да де, да! И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите. -Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали. Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели. А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.

-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви! -Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките. И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало. А ти живееш ли в настоящето? ot _ _ _ Pritchi