Патладжан
Подготовка:
20 мин.Порции:
4
Продукти:
2-3 с. л. олио/зехтин
1/2 връзка магданоз
по желание сол, черен пипер, риган, чубрица
1 глава кромид лук
600 - 700 г кайма
2 патладжани - големи
Приготвяне:
• Патладжана се обелва - по желание и ако е от черния, се посолява и оставя за час-два да отдели черната вода (да се отдели горчивото вещество - соланин).
• Ако е от белия, или шарените, светлолилави патладжани - това е излишно, тъй като там соланина е в съвсем малки количество и този патладжан не горчи.
• Патладжаните могат да се нарежат на кръгчета и заедно с приготвените от каймата кюфтета да се нанижат на шиш и така изпекат (тук включвам и печене на скара), могат да се подредят в тава, редувайки патладжан/кайма/домат, а могат да се нарежат - както моите, на филии, но не до край.
• Така, поставяйки между тях каймата, патладжана се извива в полукръг.
• Измива се и хубаво отцежда.
• Каймата се омесва с подправките и ситно нарязаните лук и магданоз; посолява се, ако не е солена.
• Патладжана се нарязва напречно на кръгове, но не до край - поне 2 см от страната да останат не-срязани.
• Поставят се в съда за печене.
• Процепите се запълват с каймата - с лъжицата, както аз направих аз, а може каймата да се направи на кюфтенца, които да се поставят вътре, но това ми се видя доста-по-бавен процес.
• Около патладжаните се подреждат чушките и резени домати; поръсва се с още малко риган, малко зехтин и поставя някоя подправка.
• По резените патладжани се поръсва малко сол.
• Те ще поемат от каймата, но недостатъчно, според мен.
• Не се прибавя вода!
Готвене в крок пот
• Пече се в крок-пот-а - 4 часа на ІІ степен (накрая по желание може да се постави в загрята фурна за тен още 10 минути, но според мен тена му е достатъчно добър. )
• Сервира се топло или студено, по желание, поръсено с пресен босилек или магданоз.
Готвене в класическа фурна
• Тавата се завива се с фолио. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 С около 40 минути под фолио и още 10-15 минути без фолиото до готовност.
• Ястието може да се изпече и в глинено гърне, за повече време при по-слаба температура, а в края да се махне капака, да се запече.
• Вода или не се добавя към патладжаните, или се добавя съвсем малко, тъй като всички зеленчуци са с голямо водно съдържание.
Мексиканско авокадо
Продукти:
2 броя авокадо
1/2 ч. ч. консервирана царевица на зърна
1/2 ч. ч. сварен грах
1/2 ч. ч. мариновани нарязани гъби
1/2 ч. ч. настърган кашкавал
Приготвяне:
• Авокадото се разрязва напречно на две половинки.
• Костилките се изваждат и с лъжичка леко се издълбава сърцевината.
• Във всяка образувана по тоя начин лодчица се слага по малко от смесените грах, царевица и гъби.
• Мексиканското авокадо се наръсва с кашкавал и се запича за 15 минути.
Бележки:
* Източник : Кулинарен Журнал
живееш ли
В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали:
-Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна!
-Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук.
-Да де, да!
И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите.
-Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали.
Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели.
А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.
-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви!
-Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките.
И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало.
А ти живееш ли в настоящето? ot _ _ _ Pritchi