живееш ли

В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали: -Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна! -Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук. -Да де, да! И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите. -Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали. Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели. А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.

-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви! -Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките. И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало. А ти живееш ли в настоящето? ot _ _ _ Pritchi