Как сами да се научим да тълкуваме собствените си картини? Може би най-лесният начин е да се обърнем към хилядолетната мъдрост на един инструмент, с който си служим непрекъснато – нашият собствен език. Оказва се, че много често езикът рисува картините на вътрешните конфликти – ако се вслушаме внимателно и го разтълкуваме, именно езикът дава ключ към разгадаването на симптомите .
Поговорките и пословиците също могат да насочат към подобно тълкуване. Всъщност ние самите не си даваме сметка до каква степен езикът е именно “телесен”. Преносните значения на думите изявяват много често подобни вътрешни конфликти. Наричаме нечувствителния човек “дебелокож”, казваме “до гуша ми дойде” или “втресе ме от него” ...
Всъщност в самия корен на думата се крие идеята за студът на външния свят, който сме усетили и допуснали в себе си под формата на някаква дребна лична обида или тъга... Може да звучи напълно фантастично, но ако се вгледаме наистина в чувствата си, които сме изпитали ден-два преди простудата, ще открием именно такова вътрешно усещане за “студ”. Или пък – “Световъртеж” – самото название насочва към своеобразна вътрешна неустойчивост и колебания – светът се върти, чувствам се несигурен, залитам, губя вътрешното си равновесие.
...Много често подобни симптоми се явяват именно в ситуации на колебание – когато сме на прага или току що извършили съществена промяна в живота си. Страхуваме се да поемем към новото, не желаем вече старото, но се чувстваме несигурни и колебливи – “залитаме” в две противоположни посоки…
