К.Хорни се обявява срещу анатомичната обусловеност на женската психология, едиповия комплекс и неизбежната за всички последователност в развитието на стадиите на либидото. Тя противопоставя на фройдисткия биологизъм значението на културната основа и социалните отношения и е една от първите, оценили значението на общите социо-културни условия в развитието на личността и нейните неврози.
В психоаналитичната си практика Хорни в много отношения запазва техниката на Фройд с нейния рационализъм и дистанция . Но във възгледите на двамата психолози има съществени разлики.
Фройд подчертава негативните страни на човешката природа, като обръща по-малко внимание на моралните и интелектуалните аспекти; човекът е движен не от стремежа към самоусъвършенстване, а от стремежа към удоволствие; духовният и нравственият прогрес са обусловени от действията на инстинктите, адаптацията към средата, натиска на социалните норми; сферата на творчеството и морала е сублимация на природните инстинкти на човека. Фройд определя човешката природа като егоистична и агресивна, а добротата се проявява само като сдържащо начало на тази агресивност.
Хорни се противопоставя на тази постановка, тя смята, че в естествения човешки характер съществуват искрена доброта и щедрост, наред с естествеността на егоизма и агресивността.
Хорни подлага на критика ориентацията на Фройд към детското и патологичното, отхвърля универсалността на едиповия комплекс, сексуалната теория на неврозите, идеите за женската непълноценност и непреходния конфликт между природата и културата.
0 коментара:
Публикуване на коментар