Ангеликата е древно растение, произхождащо от Северна Европа, особено популярно в скандинавските страни, където още от древността го използвали за храна и лечебно средство. Там отдавна е култивирана като зеленчук и се консумира и досега в пресен вид (млади листа и стъбла), а също като ароматизатор на сладкиши и напитки. Древните лапландци вярвали, че, приет вътрешно, едногодишният корен на ангеликата удължава живота им.
Обилни сведения за ангеликата се съдържат в издадената в 1785 г. от руския лекар Н. Амбодик "Лекарско веществославие", където пише: "Пресният корен има мирис дъхав, благовонен, приятен; вкус силен, дъхав, ароматичен; раздъвкан в устата, най-напред изглежда сладникав, но после става неприятен, остър и разгорещяващ..., предизвиква горещина на езика и челюстите и нещо започва да пари." Като диворастящо растение е разпространено в Северното полукълбо, Нова Зеландия и западния дял на Азия. Среща се почти из цяла Европа, а като култура се отглежда в Англия, Франция, Германия и др. У нас ангеликата в диво състояние вирее по влажните сенчести места на планинските потоци и реки (най-вече в Източна и Средна Стара планина и Родопите) до към 1300 м. надм. вис.
Ботаническо описание. Ангеликата е многогодишно тревисто растение (фиг. 35) от сем. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbelliferae), което достига височина до 2 м. Коренището е месесто, вретено-видно и съдържа млечен сок с приятна миризма. Стъблото е кухо и обло, разклонено в горната част. Листните дръжки са къси, с издути влагалища и имат ясно изразен жлеб от горната страна. Листата са пересто над елени с назъбени краища, като горните са почти без дръжки. Цветовете са бели до бледорозови, събрани в сложни сенниковидни съцветия. Плодовете са сплеснати, елипсовидни, с ръбчета по едната половина.
Използваема част. Коренищата, корените и сухите плодове, неправилно наричани семена (Rhizoma, radix et fructus Angelicae archangelicae).
Химичен състав. Коренищата и корените съдържат 0,5-1%, а листата и плодовете 0,6-1,5% етерично масло, фитостерини, захари (до 24%), смоли (до 6%), горчиви и дъбилни вещества, фенол, ситостерол, флавоноиди, восък, кумаринови производни (ксантотоксин, бергаптен, импера-торин, остол, остенол, ксантоксол, умбелиферон, ангесин, умбелипренин, ангелицин), както и витамин С, ангеликова, валерианова и оцетна киселина. В плодовете се съдържа и до 20% тлъсто масло (с характерен неприятен мирис).
Ангеликовото етерично масло от корените и коренищата е бледожълта до тъмнокафява течност със специфичен тревисто-зем-лист траен мирис с дървесно-мускусна нота и възгорчив вкус Ангеликовото етерично масло от плодовете е бледожълта до жълто-зеленикава течност със силен, свеж и пиперков мирис, със сладка анасонова нота и силен, лютив терпеноподобен вкус. И двете етерични масла съдържат феландрен (17-38%), лимонен (13-39%) пинен (9-24%), карен (около 10%), цимол (около 9%), кариофилен оцимен, лактони (бергаптен, циклопен и др.).
Лечебно приложение. Ангеликата е била изключително важнс лекарствено растение в далечното минало, което е очевидно 01 книгата на д-р Амбодик "Лекарско веществославие" от 1785 г. където той пише: "Вътрешното приемане на този корен раздразва меките части на влакънцата, укрепва стомаха; той се съпротивля ва на отровите...; използва се при гнойни трески и особено при скорбут; разрежда храчките, причинява леко изпотяване...; гони урината, предизвиква спрялото месечно кръвотечение при жените, облекчава коремните бодежи, свързани с колики и спазми, помага при задух и за разслабване на органите...; след сваляне горната кожичка на корените, те се варят в мляко или се пекат в пепел и в такъв вид се употребяват против гръдни заболявания, кашлица простуда...; най-полезен е коренът, използван срещу чумната епидемия - накиснат в оцет, като не само се дъвче коренът и се държи непрекъснато в устата, но и самият оцет, в който е бил накиснат често се смърка или всяка сутрин се изпива по малко от него гладен стомах; със сух прах от същия корен се посипват всички дрехи, за да не се заразят с чумния възбудител". Днес действително е установено, че ангеликовото етерично масло притежава противовъзпалително, отхрачващо, болкоуспокояваи: потогонно, пикочогонно, откашлящо, нервноуспокоително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо, активиращо жлъчната секреция и понижаващо кръвното налягане действие.
Вани с ангеликово етерично масло се препоръчват при нервш депресивни и хистерични състояния, невралгии, ревматизъм, подагра, а също при стомашно-чревни възпаления, колики, образуване на газове, мигрена, безсъние, кашлица, за възбуждане на апетита и на жлъчната секреция.
Компреси с мехлем от ангелика се използват при остро и хронично подуване на лимфните възли на врата. За целта се нанася дебел пласт от мехлема върху памучна кърпа, която трябва да е достатъчно голяма, за да покрие врата. Компресът с мехлема с полага директно върху кожата и се обвива с вълнена кърпа или шал, а отдолу може да се постави пласт памук или непредена сурова вълна. Компресът може да остане през цялата нощ.
Гаргара с отвара от дрогата се прилага при възпаление на горните дихателни пътища, ангина и др.
Разтриване със спиртна настойка от ангелика (т. нар. ангеликов спирт) се използва при ревматични болки, невралгии и др.
Във фармацевтичната промишленост от ангеликовото етерично масло се приготвят хипотензивни препарати (ангесин и др.), за разширяване на кръвоносните съдове. Използва се и за ароматизиране на лечебни препарати.
Козметично приложение. Старо народно средство срещу лошия дъх в устата е дъвченето на ангеликов корен, накиснат в оцет за 1 денонощие. В комбинация с екстракти от легендарния азиатски жен-шен, ангеликата влиза в състава на известния китайски подхранващ крем за лице и шия "Пулана", който запазва кожата мека, свежа и еластична, и предотвратява стареенето й, а също премахва торбичките, бръчките и сенките около очите. Ангеликовото етерично масло намира приложение и в парфюмерийната промишленост, както и за ароматизиране на зъбни пасти и други козметични изделия.
Други приложения. Ангеликовото етерично масло се използва и за ароматизиране на вермути, ликьори и други спиртни напитки, както и на бонбони, цигари и др. Скандинавските народи приготвят от младите стъбла на ангеликата конфитюр, който се цени и във Франция.
Ангеликата е декоративно и медоносно растение, от което пчелите изработват силно ароматизиран мед.
0 коментара:
Публикуване на коментар