Екзодус

Ти продължаваше да вярваш в мен, дори когато аз не си вярвах и пирувах с легионите на личните си демони. Защото любовта не държи сметка за злото.


Ти всичко премълча. На всичко хвана вяра. Не спря да се надяваш.

Преди да ме обичаш, отчасти знаех и виждах неясно, като в огледало. Когато бях ничия, отчасти познавах.


С любовта всичко частично отпадна.