библейски откровения

Представители на Авеловия възглед след неговата смърт стават потомците на Сит. На фона на преобладаващото нечестие те могат да се сравнят с малък оазис сред пустиня, където Провидението съсредоточава великите истини за спасението на света и установяването на Божието царство на Земята. С право са наречени Божии синове (Бит.6:2).
Като полюс, противопоставящ се на другия, потомците на Сит запазват вярата си до момента, когато встъпват в брак с потомките на Каин, наречени "човешки дъщери". Така се стига до констатацията: "И видя Бог, че се умножава нечестието по земята и всичките им помисли бяха само зло всеки ден" (Бит.6:5). За да спре това лавинообразно развитие на злото, Бог донася потоп, от който се спасяват само осем души - единствените, запазили вярата в бъдещия Изкупител. Това са Ной и неговите близки.

Водите на потопа не успяват да унищожат докрай идеята за усъвършенстването на човешкия дух със собствени сили и на дръзкото противопоставяне на Божия план за спасение на човека. Кълновете й намират почва у Хам (третия син на Ной) и в сърцата на неговите потомци. Внукът на Хам, известният Нимрод, е първият владетел на "Плодородния полумесец", първият човек, създал голяма империя.

Но идеята за гордото извисяване на човека достига най-силен израз в замисъла да се построи грандиозно здание - кула, свързваща земята с небето. "И рекоха: Елате да си съградим град и кула, на която върхът й да стига до небето, и да си придобием име, за да не се разсеем по лицето на земята" (Бит.11:44). Целта е противопоставяне на Божието намерение за заселване на цялата земя. Строителите искат да положат началото на една монархия, която постепенно да обхване целия свят. По този начин градът трябвало да се превърне в столица, а величествената кула - в паметник на силата и мъдростта на човека. Самото предложение за строеж на кула, достигаща до небето, показва, че представата за Бога вече е доста примитивна.


От текста се чувства, че хората търсят естествени причини за потопа и в кулата виждат средство, чрез което могат да се избавят при евентуално второ бедствие. Но свръхестествено явление проваля реализацията на замисъла. Изведнъж се установява, че строителите не говорят вече един език и не могат да се разбират (Бит.11:8). Множеството хора, струпани в местността, се разпада на групи, които тръгват в различни посоки.

В памет на станалото събитие (размесването на езиците) кулата е наречена Вавилонска, което преведено означава смешение, бъркотия. С това събитие се приключва дръзкото противопоставяне на Божия авторитет в предисторическите времена. Оттук нататък възгледът за усъвършенстването на човека и издигането на неговия дух със собствени сили ще се проявява в грубото идолопоклонство.