Ако искаме да разберем поточно културните епохи, ние трябва да си създадем един обзор върху развитието на Земята въобще, както това развитие се представя на ясновидеца, който може да насочи своя духовен поглед в процесите на прадалечното минало.
Когато насочим поглед далече в миналото на това развитие на Земята, тогава можем да кажем, че нашата Земя не винаgи е изглеждала така както днес. Тя не притежаваше още твърдата минерална основа като днес; минералното царство не беше такова, каквото то е днес; също така то не носеше такива растения и животни като днешните и хората не бяха още в едно тяло от плът като днес; човекът нямаше никаква костна система.

Всичко, което става има естествено един дълбок смисъл, който ще разберем, когато насочвайки поглед в миналото ще намерим, че тогава на Земята живееха не само човеците, а също и други същества от духовно естество живееха заедно с тях, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.

Ние трябва да чувствуваме, че тук един принцип на светлината, един принцип на възвишеността, принципът на Слънцето, противостои на принципа на тъмнината, на принципа на Луната...