Епохата на Водолея 2

Ако ние не разбираме, че хората идват един към друг за психологическа и душевна помощ, ако ние не умеем адекватно да формулираме нашето допитване, правилно да разберем човека и да му дадем това, което му е нужно, но ние не можем да се смятаме за хора.

Да помагаме, да учим, съветваме, тълкуваме в една или друга посока, да поемем върху себе си чуждия живот, неговите трудности, неговата карма – как да правим всичко това правилно? Какво тук може и какво не?

Обаче ние не можем да дадем съдържателен отговор на тези въпроси – а те са винаги конкретни, винаги животрептящи, болезнени и хората идват

при нас с голямо емоционално напрежение – ако ние нямаме теоретичен фундамент, в частност, разбиране на това, както е това карма, какво е това душа, какво е това


свой живот и какво е чужд живот защото при мнозинството хора всичко това е преплетено в главата и объркано до невъзможност.




Що се отнася до структурирането на кармата, то тази тема на Изток се е разработвала достатъчно детайлно, но при нас попада най-често във съвсем екзотеричен вид, а поради това достатъчно безсмислено...
може ли да се помогне на душата? Може ли да се помогне на друг човек? Този въпрос съвсем не е банален, ако го вземем в кармична или психологическа дълбочина, защото душата, особено високата душа, която се въплътява веднъж на няколко столетия, идва с определена програма и трудностите, която тя налага в живота на човека ...