Тъжните хора имат две причини да съществуват, те не знаят или се надяват.

Н.р. Дон Жуан знае и не се надява.

Той ни кара да мислим за тези творци, които познават възможностите си, не ги надминават никога и в краткия интервал, където духът им намира място, придобиват прекрасната свобода на майстора.

Геният е именно това: разсъдъкът, познаващ своите граници. До границата на физическия край Дон Жуан не познава тъгата.



От момента, в който той знае, избухва в смях и опрощава всичко. Той е бил тъжен във времето, когато се е надявал. Днес устата на тази жена отново му дарява горчивия и ободряващ вкус на единственото познание. Горчив ли? Само малко: необходимо несъвършенство, което ни дава възможност да почувствуваме щастието!