Духовното ни високомерие

Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие.


Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха...

Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.
Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции.


Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.


Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.


Кой ще се познае !? ...

Епохата на Водолея 3

Главната видима поличба на епохата на Водолея се състои в това, че тя изостря и разкрива много фундаментални проблеми на отиващата си епоха

(епохата на Риби), които за самата отиваща си епоха са се оказали принципно неразрешими или съвсем не са били поставени, не са формулирани, не са осъзнати.

Кризисът на прехода на епохите преминава достатъчно твърдо не само в цивилизацията като цяло, както може да се види от историята на ХХ век, но също и във всички сфери на знанието, професиите, колективите, отделните хора и техните съдби и души.
За да може да се помогне на човек да премине през тази граница му е необходимо голямо търпение...


Много понятия, които в епохата на Риби се разглеждали като принципно нямащи количествени оценки и са се оценявали само качествено – например, такива свойства на човека, като доброта, честност, порядъчност или мъдрост – в епохата на Водолея ще се разглеждат по-конкретно: тя въвежда определени скали (в езотериката те са известни отдавна и се наричат посвещения), по които ще се измерват тези принципно “неизчислими” от гледна точка на културата на епохата на Риби качества.

Тези скали и оценки няма да претендират за обективност в този смисъл, както ние го разбираме, тоест на научна обективност, но те ще бъдат устойчиво съществуващи и ефективно работещи в определен кръг хора.

Друг човек може да има съвсем друго виждане, в някои неща (или в много) несъгласуващо се с моето, а така и трябва да бъде...
Авесалом

Епохата на Водолея 2

Ако ние не разбираме, че хората идват един към друг за психологическа и душевна помощ, ако ние не умеем адекватно да формулираме нашето допитване, правилно да разберем човека и да му дадем това, което му е нужно, но ние не можем да се смятаме за хора.

Да помагаме, да учим, съветваме, тълкуваме в една или друга посока, да поемем върху себе си чуждия живот, неговите трудности, неговата карма – как да правим всичко това правилно? Какво тук може и какво не?

Обаче ние не можем да дадем съдържателен отговор на тези въпроси – а те са винаги конкретни, винаги животрептящи, болезнени и хората идват

при нас с голямо емоционално напрежение – ако ние нямаме теоретичен фундамент, в частност, разбиране на това, както е това карма, какво е това душа, какво е това


свой живот и какво е чужд живот защото при мнозинството хора всичко това е преплетено в главата и объркано до невъзможност.




Що се отнася до структурирането на кармата, то тази тема на Изток се е разработвала достатъчно детайлно, но при нас попада най-често във съвсем екзотеричен вид, а поради това достатъчно безсмислено...
може ли да се помогне на душата? Може ли да се помогне на друг човек? Този въпрос съвсем не е банален, ако го вземем в кармична или психологическа дълбочина, защото душата, особено високата душа, която се въплътява веднъж на няколко столетия, идва с определена програма и трудностите, която тя налага в живота на човека ...

Епохата на Водолея

Ние сме в епохата на Водолея: раждат се нови хора, раждат се нови деца – съвсем други, отколкото ние самите, раждат се нови идеи и социални структури, появява се нова енергетика и се заражда нова култура. И нашата задача се състои в това, културата, предназначена за хората от следващото хилядолетие, да не се строи на празно място.


С други думи, нашето поколение трябва да подготви културният мост, който ще свърже хората от второто и третото хилядолетие и, както ми се струва, науката за човека ще играе централна роля в културата на бъдещето. Човекът и неговата психика – това са най-сложните обекти в цялата известна Вселена и ако ние разберем нещо за това, как е устроена психиката и как може да се взаимодейства с нея, то ние ще разберем нещо и за Вселената, сега пред нас е време за равносметки и създаване на нова парадигма в психологията.

Парадигма в науката – това е основен начин на виждане, основен език или, по К. Кастанеда, положение на събирателната точка.
Аз не се съмнявам в това, че скоро трябва да възникне нова парадигма на човека – разбиране на човека като единно цяло – не номинално, не формално, а съдържателно и структурно. И какво ще бъде то , времето ще покаже ...

Ако искаме да разберем поточно културните епохи, ние трябва да си създадем един обзор върху развитието на Земята въобще, както това развитие се представя на ясновидеца, който може да насочи своя духовен поглед в процесите на прадалечното минало.
Когато насочим поглед далече в миналото на това развитие на Земята, тогава можем да кажем, че нашата Земя не винаgи е изглеждала така както днес. Тя не притежаваше още твърдата минерална основа като днес; минералното царство не беше такова, каквото то е днес; също така то не носеше такива растения и животни като днешните и хората не бяха още в едно тяло от плът като днес; човекът нямаше никаква костна система.

Всичко, което става има естествено един дълбок смисъл, който ще разберем, когато насочвайки поглед в миналото ще намерим, че тогава на Земята живееха не само човеците, а също и други същества от духовно естество живееха заедно с тях, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.

Ние трябва да чувствуваме, че тук един принцип на светлината, един принцип на възвишеността, принципът на Слънцето, противостои на принципа на тъмнината, на принципа на Луната...

най-дълбоките трепети

Резултат от стремежа и почитта на древните хора към божествата са всички онези прочути паметници в областта на материалното и духовното, които будят у нас възхищение и почуда. Огромните каменни блокове, отломвани от планините и свличани по течението на реките или теглени през просторните пясъчни равнини, не са били предназначени само за построяване на административни здания, театри и дворци, а най-вече за пирамиди, храмове и гробници. Най-изящните, най-скъпите украшения били откупувани и дарявани на боговете.

Поетите откривали най-дълбоките трепети на душите си в псалми и хвалебствия за живота и делата на почитаните от тях божества. В пантеона на боговете имало място за всеки идол, но не и за истинския Бог. Истините за Спасителя и Неговата жертва били закрити с воала на фалшивите религии, основаващи се на идеята за оправдание чрез дела и лични усилия от страна на човека.Затова Господ е извикал Аврам от богатия Ур; откъснат от кваса на идолопоклонството, той е бил способен да приеме великата вест за спасение на човечеството.

библейски откровения

Представители на Авеловия възглед след неговата смърт стават потомците на Сит. На фона на преобладаващото нечестие те могат да се сравнят с малък оазис сред пустиня, където Провидението съсредоточава великите истини за спасението на света и установяването на Божието царство на Земята. С право са наречени Божии синове (Бит.6:2).
Като полюс, противопоставящ се на другия, потомците на Сит запазват вярата си до момента, когато встъпват в брак с потомките на Каин, наречени "човешки дъщери". Така се стига до констатацията: "И видя Бог, че се умножава нечестието по земята и всичките им помисли бяха само зло всеки ден" (Бит.6:5). За да спре това лавинообразно развитие на злото, Бог донася потоп, от който се спасяват само осем души - единствените, запазили вярата в бъдещия Изкупител. Това са Ной и неговите близки.

Водите на потопа не успяват да унищожат докрай идеята за усъвършенстването на човешкия дух със собствени сили и на дръзкото противопоставяне на Божия план за спасение на човека. Кълновете й намират почва у Хам (третия син на Ной) и в сърцата на неговите потомци. Внукът на Хам, известният Нимрод, е първият владетел на "Плодородния полумесец", първият човек, създал голяма империя.

Но идеята за гордото извисяване на човека достига най-силен израз в замисъла да се построи грандиозно здание - кула, свързваща земята с небето. "И рекоха: Елате да си съградим град и кула, на която върхът й да стига до небето, и да си придобием име, за да не се разсеем по лицето на земята" (Бит.11:44). Целта е противопоставяне на Божието намерение за заселване на цялата земя. Строителите искат да положат началото на една монархия, която постепенно да обхване целия свят. По този начин градът трябвало да се превърне в столица, а величествената кула - в паметник на силата и мъдростта на човека. Самото предложение за строеж на кула, достигаща до небето, показва, че представата за Бога вече е доста примитивна.

От текста се чувства, че хората търсят естествени причини за потопа и в кулата виждат средство, чрез което могат да се избавят при евентуално второ бедствие. Но свръхестествено явление проваля реализацията на замисъла. Изведнъж се установява, че строителите не говорят вече един език и не могат да се разбират (Бит.11:8). Множеството хора, струпани в местността, се разпада на групи, които тръгват в различни посоки.

В памет на станалото събитие (размесването на езиците) кулата е наречена Вавилонска, което преведено означава смешение, бъркотия. С това събитие се приключва дръзкото противопоставяне на Божия авторитет в предисторическите времена. Оттук нататък възгледът за усъвършенстването на човека и издигането на неговия дух със собствени сили ще се проявява в грубото идолопоклонство.

библейски откровения

Представители на Авеловия възглед след неговата смърт стават потомците на Сит. На фона на преобладаващото нечестие те могат да се сравнят с малък оазис сред пустиня, където Провидението съсредоточава великите истини за спасението на света и установяването на Божието царство на Земята. С право са наречени Божии синове (Бит.6:2).
Като полюс, противопоставящ се на другия, потомците на Сит запазват вярата си до момента, когато встъпват в брак с потомките на Каин, наречени "човешки дъщери". Така се стига до констатацията: "И видя Бог, че се умножава нечестието по земята и всичките им помисли бяха само зло всеки ден" (Бит.6:5). За да спре това лавинообразно развитие на злото, Бог донася потоп, от който се спасяват само осем души - единствените, запазили вярата в бъдещия Изкупител. Това са Ной и неговите близки.

Водите на потопа не успяват да унищожат докрай идеята за усъвършенстването на човешкия дух със собствени сили и на дръзкото противопоставяне на Божия план за спасение на човека. Кълновете й намират почва у Хам (третия син на Ной) и в сърцата на неговите потомци. Внукът на Хам, известният Нимрод, е първият владетел на "Плодородния полумесец", първият човек, създал голяма империя.

Но идеята за гордото извисяване на човека достига най-силен израз в замисъла да се построи грандиозно здание - кула, свързваща земята с небето. "И рекоха: Елате да си съградим град и кула, на която върхът й да стига до небето, и да си придобием име, за да не се разсеем по лицето на земята" (Бит.11:44). Целта е противопоставяне на Божието намерение за заселване на цялата земя. Строителите искат да положат началото на една монархия, която постепенно да обхване целия свят. По този начин градът трябвало да се превърне в столица, а величествената кула - в паметник на силата и мъдростта на човека. Самото предложение за строеж на кула, достигаща до небето, показва, че представата за Бога вече е доста примитивна.


От текста се чувства, че хората търсят естествени причини за потопа и в кулата виждат средство, чрез което могат да се избавят при евентуално второ бедствие. Но свръхестествено явление проваля реализацията на замисъла. Изведнъж се установява, че строителите не говорят вече един език и не могат да се разбират (Бит.11:8). Множеството хора, струпани в местността, се разпада на групи, които тръгват в различни посоки.

В памет на станалото събитие (размесването на езиците) кулата е наречена Вавилонска, което преведено означава смешение, бъркотия. С това събитие се приключва дръзкото противопоставяне на Божия авторитет в предисторическите времена. Оттук нататък възгледът за усъвършенстването на човека и издигането на неговия дух със собствени сили ще се проявява в грубото идолопоклонство.

Тъжните хора имат две причини да съществуват, те не знаят или се надяват.

Н.р. Дон Жуан знае и не се надява.

Той ни кара да мислим за тези творци, които познават възможностите си, не ги надминават никога и в краткия интервал, където духът им намира място, придобиват прекрасната свобода на майстора.

Геният е именно това: разсъдъкът, познаващ своите граници. До границата на физическия край Дон Жуан не познава тъгата.



От момента, в който той знае, избухва в смях и опрощава всичко. Той е бил тъжен във времето, когато се е надявал. Днес устата на тази жена отново му дарява горчивия и ободряващ вкус на единственото познание. Горчив ли? Само малко: необходимо несъвършенство, което ни дава възможност да почувствуваме щастието!

Количеството опит

Абсурдите и противоречията ни учат.

Защото грешно е да се мисли, че количеството опит зависи от обстоятелствата в нашия живот, докато всъщност то зависи само от нас. Тук трябва да опростяваме. Светът предоставя еднакъв дял опит на двама души, изживели равен брой години.

Ние само трябва да го осъзнаем. Усетим ли повече живота си, своя бунт, своята свобода, означава, че живеем, и то повече.



Там, където царува яснотата, базата от стойности става излишна.

Така аз правя три заключения — моя бунт, моята свобода и моята страст. Само със съзнанието аз преобразявам в правило живота си .

За радостта и битието 2

Да бъдеш градина без ограда, лозе без пазач, съкровищница, винаги отворена за минувачите;
Да бъдеш ограбен, излъган, заблуден, да, поведен по грешен път, подмамен, сетне подигран, и все пак при всичко това да гледаш надолу от висината на твоето по-голямо аз и да се усмихваш, знаейки, че има една пролет, която ще дойде в твоята градина да потанцува в листака,



и една есен, която ще накара гроздовете да узреят; знаейки, че ако дори само един от твоите прозорци е отворен на Изток, къщата ти никога няма да бъде празна; знаейки, че всички онези, които са смятани за злодеи и разбойници, за мошеници и измамници, са твои братя в нужда и че ти си може би всичко това в очите на блажените обитатели на оня Незрим Град там, горе, над този град.
А сега за вас, чиито ръце майсторят и изнамират всички неща, потребни за уюта на нашите дни и нощи —
" Да бъдеш " - означава да бъдеш тъкач със зрящи пръсти, строител, прозрял светлината и пространството; да бъдеш орач и да чувстваш, че с всяко посято зрънце скриваш съкровище; рибар и ловец, състрадателен към рибата и звяра, ала все пак по-състрадателен към човешкия глад и нужда.
И освен всичко това ще ви кажа ето що: Аз бих искал да имам всеки от вас и всички други хора за помощници в името на човешкото добруване, защото само по този начин можете да се надявате да постигнете своето собствено добро.
Бъдете смели, не мекушави; бъдете необятни, а не ограничени; и до сетен час бъдете наистина вашето по-голямо аз."

Джубриан

За радостта и битието

...
— Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?
— Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по-скоро като другар, който би искал да научи техните игри;
Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;
Да потърсиш един поет, даже той да живее отвъд седем реки, а в негово присъствие да се смириш — нищо да не искаш, в нищо да не се съмняваш и устните ти да не отронват никакъв въпрос;
Да знаеш, че светецът и грешникът са братя-близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо;

2 етап от инволюцията

И така, на втория етап от инволюцията се получил тристепенен свят (и незримо витаещият над него Абсолют). И ето аз днес ще ви разкажа за това, а засега без да влизам в подробности, ще обясня, откъде се взели седемте фини плана на битието. Те възникнало на третия етап на еволюцията, който бил аналогичен на втория: на този етап Предметния Свят сътворил под себе си още четири свята, имитиращи ситуацията, възникнала на третия етап, тоест създал плътните аналози на Абсолюта (в Неговото състояние на втория етап на творене) на Синтетичния свят, Качествения свят и Предметния свят. В резултат на третия етап на творенето се получили седем светове, или планове на битието, вече познати на вас: атманически, будхиален, каузален, ментален, астрален, етерен и физически и, разбира се, вездесъщият Абсолют.



При това атманическият план се получил като модификация на Синтетичния свят, будхиалният - като модификация на Предметния свят, менталният - като плътен аналог на Абсолюта (във варианта на Негово състояние на втория етап на творене), астралният план - като плътен аналог на Синтетичният свят, етерният - на Качествения, а физическият - на Предметния. Обаче аз няма да развивам тази тема, а ще се върна към втория етап на творене и трите свята, образували се на него. Надявам се, разбирате, че на него съответстват най-дълбоки, а поради това най-важни структури на човешката психика.

Инволюция

В Синтетичното Съзнание няма никакви противоречия, тук има непрекъсната цялостност.


Това е този самия идеал, към който човек се стреми подсъзнателно, когато се казва, че той има много противоречия в живота, много несъгласуваност.


Той се стреми към същото това първично състояние, когато от Абсолюта е било сътворено Единно Съзнание, тоест той се идентифицира с първия етап на творенето, когато има Абсолют, тоест Чиста Потенциалност, която се явява Източник на всичко, за Който вече няма източник и, Който е непостижим по никакъв начин, но се проявява косвено във всяка същност - и има Единно, Синтетично Съзнание, в което няма нито части, нито елементи, то не се разкъсва от никакви противоречия, а представлява само по себе си абсолютна целност и цялостност.


А какво е станало по-нататък?


Сътворявайки (на първия етап) по-плътен, отколкото Той Самия, светът (Синтетичното Съзнание), Абсолютът му предоставил на него и всички останали създания и светове аналогична възможност, тоест възможност за творене на по-плътни светове; този процес на езотеричен език се нарича инволюция.
психология на астрологията

Етерните преживявания

Отрицателните етерни преживявания нерядко са свързани със загубата от човека на своята "физическа" цялостност: тогава той казва, че целият е "разглобен", че при него цялото тяло се разпълзява на части, главата се нагорещява и тем подобни.
Към етерната модалност се отнася храната, храносмилането и сексът като преживяване на човека. Обърнете внимание: има етерен възглед към тези процеси, а има и физически. Физическият - това е храната като такава. Например, ето салата - от какво се състои тя, какви компоненти има, как са нарязани и прочие.



Етерният възглед за храната - това е нещото, което чувствам, когато я дъвча, смилам. Има хора, които са много чувствителни към това. Също както те обичайно са чувствителни към своето състояние, например, по време на тичане, по време на физическо натоварване, по време на сън и т.н. Тези видове чувствителност съответстват на положение на събирателната точка на етерен план. Тук се отнася преживяването на плътността на тялото, еластичността на тялото и обкръжаващата среда.

Астрална емпатия

Емпатията, тоест емоционалното съпреживяване, за неопитния наблюдател е често съвсем незабележима.

Разговаряте с човека за неговите дела, едно или друго, като че ли се намирате на ментален план: рационално нещо го съветвате, обсъждате варианти на поведение, интерпретирате.

И изведнъж чувствате: не ви се живее, зле ви е, имате усещане, че към вас са прикрепили тежка чугунена котва и вие потъвате на дъното, при което това състояние не е ваше. Значи, вие незабележимо за себе си емпатично сте поели неговото състояние и сега сте принудени да го преживеете вътре в себе си.

Характерен признак на астрално активизиране, тоест спускане на събирателната точка на астрален план - това е състоянието, за което казват, че човек се е "въвлякъл". Например, при вас върви някакъв разговор, който вие искате да проведете акуратно, ясно, разговорът е делови, каузален, може би даже будхиален; вие искате всички гледни точки да бъдат обективно съгласувани и вие говорите, убеждавате, а след това нещо те засяга интимно и вие, както се казва, се нервирате: започвате да се ядосвате, губите контрол над своето поведение.

Съвременните хранителни добавки

Можем ли да живеем , така ...

Ние наистина храним така Душите и Телата си ...