живееш ли

В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали: -Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна! -Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук. -Да де, да! И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите. -Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали. Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели. А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.

-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви! -Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките. И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало. А ти живееш ли в настоящето? ot _ _ _ Pritchi

Спри да .... 3

18. Не задържай негативните емоции – не живей живота си с омраза в сърцето. Защото в крайна сметка ще се окаже, че си наранил себе си повече отколкото хората, които мразиш. Прошката не е да кажеш “Това, което ми причини, е добро”. Тя е да кажеш “Няма да оставя това, което ми причини, цял живот да разрушава щастието ми”. Прошката е отговорът… пусни проблема, намери мир, освободи себе си! И помни, прошката не е само за другите хора, тя е и за теб. Ако трябва, прости и на себе си, продължавай напред и се постарай да се представиш по-добре следващия път.
19. Спри да оставяш другите да те принизят до своето ниво – откажи да понижиш стандартите си, за да им е удобно на ония, които отказваш да повишат своите.
20. Спри да губиш време да се обясняваш на хората – приятелите ти нямат нужда да им се обясняваш, а враговете ти така или иначе няма да ти повярват. Просто върши онова, което знаеш със сърцето си, че е правилно!.
21. Спри да правиш едни и същи неща отново и отново без да си почиваш – времето да поемеш дълбоко дъх е точно, когато нямаш време за това. Ако продължаваш да правиш каквото правиш, ще продължиш да получаваш, каквото получаваш. Понякога е нужно малко да се дистанцираш, за да видиш нещата ясно.
22. Спри да пренебрегваш красотата на малките моменти – наслаждавай се на малките неща, защото един ден може да се обърнеш назад и да се окаже, че именно те са били големите неща. Най-добрата част от живота ти ще се състои в малките, безименни моменти, които прекарваш усмихвайки се с някой важен за теб човек...

Xармония

Всичко добро се съдържа в хармонията: здравето, силата, доволството, вдъхновението, щастието, светлината и така нататък. Хармонията се изразява в поезията, музиката, живописта, танците, скулптурата. Цялата вселена, всички съвършенства, качества и добродетели в това слово: Хармония.





Тези, които сеят безпорядък, един ден неминуемо ще бъдат разрушени и заличени, тъй като работят с отрицателните, враждебни, разрушителни сили. Веднъж завинаги трябва да настроите съзнанията си така, че да възприемат законите на Природата, както и да знаете устройството на човека и връзката му с тези закони.


Ако се интересувате от собствения си интерес и щастие, трябва да мислите за хармонията. Работете така, че да се настроите в хармония с цялата Вселена. Ако постоянствате в това, ще дойде ден когато ще чувствате, че цялото ви същество, от пръстите на краката до върха на главата е в единство и вибрира в унисон с Космичния Живот. Когато дойде този миг – не преди това – ще разберете какво представлява Живота, Творението и Любовта.

Преди това не е възможно да има разбиране. Интелектуално, привидно, може да си въобразите, че сте разбрали, но не: истинското разбиране не може да бъде придобито чрез активността на няколко мозъчни клетки. Цялото същество, цялото тяло трябва да разбира: дори стъпалата, ръцете, стомаха и дроба ви … Действителното разбиране въвлича всяка клетка от тялото ви. Разбирането е усещане: чувствате нещо и го познавате, разбирате го, защото сте го вкусили.

Любов която поглъща и привлича

Някой смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже обича...

Друг пък смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан...

Трети мисли,
че трябва добре да внимава,
защото обича...

А четвърти –
че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
има други – чиято любов е едно безразличие...
Има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата насочени в тъмното фара...

А у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече...


Има кротка любов – с пълна искра тя в дните ни свети,
тя е бяла звезда между своите златни дечица...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

И безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на красива мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича...

Гьорг Шомйо

Слънчевия възел

Ако между мозъчната и симпатичната нервна система няма хармония, нищо не може да постигнете. Работете върху себе си да организирате своя мозък. Колкото по-организиран е мозъкът, толкова по-добре действа симпатичната нервна система.

Чувствата се образуват в слънчевия възел-център на симпатичната нервна система. Мислите и чувствата се препращат по цялото тяло чрез мозъчната и симпатичната нервна система и така обновяват човека.

Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна система, човек на може да се обновява и престава да живее. Стремете се към хубави мисли и чувства.
(Новия светилник, стр. 106 н.изд)

Внеси хармония между двете системи и ще придобиеш светлина.







Слънцето влияе главно върху слънчевия възел и симпатичната нервна система на човека.Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. С това се обяснява защо човек мисли върху някои неща, а те не се сбъдват, докато не ги почувства в слънчевия възел.
...

Не трепне ли, мислите му не се реализират.

Забелязано е, че при добро разположение на духа, човек чувства под лъжичката особена мекота и приятност. В този момент той може да работи усилено върху мозъка си и да го организира. Неорганизираният мозък и животворният мозък на живота трябва да се хармонизират...


Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100 процента вярно.

За да държите слънчевия си възел в изправност (дето минават магнетичните
течения), никога не допущайте в сърцето си отрицателни чувства.
Стремете се да вложите в тялото си, в мозъка и в сърцето си онези възвишени и устойчиви енергии, с които Природата си служи за развитието на човека. Само тези енергии са в сила да тонират, да регулират енергиите на вашия слънчев възел.

Б.Дуно