Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации
живееш ли
В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали:
-Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна!
-Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук.
-Да де, да!
И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите.
-Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали.
Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели.
А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.
-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви!
-Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките.
И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало.
А ти живееш ли в настоящето? ot _ _ _ Pritchi
храна на душата
Казват за всички хора, които влизат в живота ни, че има на какво да ни научат. Много често обаче урокът е... да не бъдем като тях!
Когато гледаш към друг човек с любов, очите ти го хвалят. Когато го прегръщаш, в докосването ти се чувства похвалата за това, че е такъв, какъвто е. Похвалата се усеща в гласа ти, когато говориш за него. Похвалата не означава, че човек е съвършен. Тя казва: "Възхищавам се на теб, на това , което си постигнал и на това, което знам, че тепърва постигаш".
Похвалата е храна на душата. Когато хвалиш някого, не можеш да сбъркаш. Похвалата винаги дава плодове. Разпръсквай я щедро и дарявай хората с нея.
ФИЛОСОФСКИ ФОРМИ НА ИЗКУСТВОТО
Барокът , като изражение на нови ценности, често обобщавани чрез метафори и алегории, широко използвани в литературата , както и чрез търсенето на maraviglia (учудване, удивление; например в маринизма).
Ако маниеризмът е първото отклонение от формите на Ренесанса, бароковият език е вече напълно противоположен. Той излага очевидността на кризата в ренесансовите неокласически схеми — объркването на човека, изоставен след революциите на Коперник и Лутер в търсене на устойчиви корени. Тъй като основният клиент е Римокатолическата църква, голяма част от бароковите произведения имат религиозна тематика.
Често се твърди, не без известно основание, че предимството, отдавано на външните форми, се компенсира и уравновесява от липсата на съдържание, наблюдавана в много барокови произведения. Например споменатите Maraviglia на Джамбатиста Марино са изградени от чиста изпразнена форма.
маниеризъм на Ел Греко
У зрителя, читателя, слушателя трябва да бъдат провокирани фантазията и въображението. Всичко е фокусирано около индивидуалния човек, търси се пряка връзка между изкуството и неговите потребители. Това повишено внимание към индивида създава важни жанрове като romanzo (роман) и дава възможност за проявата на народни и местни форми на изкуството, особено диалектната литература. В Италия това движение към отделния индивид довежда до окончателното изместване на латинския от италианския. Някои определят процеса като „културен упадък“, докато други го сочат като една от причините за класическата реакция на барока...
...Архитектурата, скулптурата и фонтаните на Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680) демонстрират силно напрегнатия характер на бароковия стил. Бернини без съмнение е най-важният скулптор на бароковия период. Той се доближава до Микеланджело по обхвата на своята дейност — той прави скулптури, работи като архитект, рисува, пише пиеси и прави театрални представления.
Днес Бернини е най-познат със своята скулптура, както заради виртуозното ваене на мрамора, така и заради способността му да създава фигури, съчетаващи физическо и духовно. Негова е прочутата сцена "Екстазът на св.Тереза" в римската църква "Санта Мария дела Виктория". Друга негова прочута творба е "Фонтанът на четирите реки", както и интериора на базиликата "Св.Петър"...
от нета
Ако маниеризмът е първото отклонение от формите на Ренесанса, бароковият език е вече напълно противоположен. Той излага очевидността на кризата в ренесансовите неокласически схеми — объркването на човека, изоставен след революциите на Коперник и Лутер в търсене на устойчиви корени. Тъй като основният клиент е Римокатолическата църква, голяма част от бароковите произведения имат религиозна тематика.
Често се твърди, не без известно основание, че предимството, отдавано на външните форми, се компенсира и уравновесява от липсата на съдържание, наблюдавана в много барокови произведения. Например споменатите Maraviglia на Джамбатиста Марино са изградени от чиста изпразнена форма.
маниеризъм на Ел ГрекоУ зрителя, читателя, слушателя трябва да бъдат провокирани фантазията и въображението. Всичко е фокусирано около индивидуалния човек, търси се пряка връзка между изкуството и неговите потребители. Това повишено внимание към индивида създава важни жанрове като romanzo (роман) и дава възможност за проявата на народни и местни форми на изкуството, особено диалектната литература. В Италия това движение към отделния индивид довежда до окончателното изместване на латинския от италианския. Някои определят процеса като „културен упадък“, докато други го сочат като една от причините за класическата реакция на барока...
...Архитектурата, скулптурата и фонтаните на Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680) демонстрират силно напрегнатия характер на бароковия стил. Бернини без съмнение е най-важният скулптор на бароковия период. Той се доближава до Микеланджело по обхвата на своята дейност — той прави скулптури, работи като архитект, рисува, пише пиеси и прави театрални представления.
Днес Бернини е най-познат със своята скулптура, както заради виртуозното ваене на мрамора, така и заради способността му да създава фигури, съчетаващи физическо и духовно. Негова е прочутата сцена "Екстазът на св.Тереза" в римската църква "Санта Мария дела Виктория". Друга негова прочута творба е "Фонтанът на четирите реки", както и интериора на базиликата "Св.Петър"... от нета
Любов която поглъща и привлича
Някой смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже обича...
Друг пък смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан...
Трети мисли,
че трябва добре да внимава,
защото обича...
А четвърти –
че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан...
Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
има други – чиято любов е едно безразличие...
Има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...
Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата насочени в тъмното фара...
А у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...
Има обич-пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея пожари...
Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече...
Има кротка любов – с пълна искра тя в дните ни свети,
тя е бяла звезда между своите златни дечица...
Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...
И безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на красива мечка...
Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича...
Гьорг Шомйо
В динамиката на ежедневието
''Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
да бъдат радостни без голям повод, винаги да са
заети с нещо което им е интересно и да се стремят с всички сили към
това, което желаят.''
Паулу Коелю ("Петата планина")
ГОЛЯМОТО МОМЧЕ лято_09
Човек се ражда свободен, непредубеден, без да изпълнява чужди и ненужни задължения...
... и в динамиката на ежедневието постигаме чужди цели, удоволетворяваме чужди изисквания, обслужваме нечии амбиции. Преследваме "важни" неща. И в това състезание със себе си наградата е... неудоволетворение. Постепенно в живота ни се настаняват подтиснатост, самота, нестихващи тревоги...
... време е да се освободим от тях...
слънцата....
да бъдат радостни без голям повод, винаги да са
заети с нещо което им е интересно и да се стремят с всички сили към
това, което желаят.''
Паулу Коелю ("Петата планина")
ГОЛЯМОТО МОМЧЕ лято_09
Човек се ражда свободен, непредубеден, без да изпълнява чужди и ненужни задължения...
... и в динамиката на ежедневието постигаме чужди цели, удоволетворяваме чужди изисквания, обслужваме нечии амбиции. Преследваме "важни" неща. И в това състезание със себе си наградата е... неудоволетворение. Постепенно в живота ни се настаняват подтиснатост, самота, нестихващи тревоги...
... време е да се освободим от тях...
слънцата....
Мъже, мъже
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър или че е некомпетентен. Той преодолява този страх, като се стреми да увеличи силата и компетентността си. На първо място в живота му стоят успехът, постиженията и ефективността на действията му. Преди да открият венерианките, марсианците били толкова заети с постигането на тези качества, че не се интересували от никого и от нищо друго. Мъжът изглежда най-безразличен, когато го е страх.
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се провали, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действията му. Тези последици са много болезнени за него, защото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.
Мъжът е особено уязвим към това неправилно убеждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви ненужни рискове.
Горчивата ирония, че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той дава все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.
Когато мъжът е несигурен, той най-често компенсира това, като не се интересува от никого освен от самия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: "Не ме интересува." По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за другите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая разбрали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те открили венерианките.
Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърждаването на силата им помогнало да стигнат до мъдростта да оценят самите себе си. След като осмислили миналото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнавали, че винаги са били достатъчно добри.
Да се правят грешки е добре
Първата стъпка на мъжа към умението да дава повече е да разбере, че е добре да прави грешки, че в провала няма нищо лошо и че не е нужно да има готови отговори за всичко.
Спомням си историята на една жена, която се оплака, че партньорът й никога нямало да се обвърже с брак. На нея й се струваше, че той не я обича така, както тя него. Един ден обаче тя съвсем импулсивно му казала, че е много щастлива с него. И че дори да са бедни, тя щяла да остане с него. На следващия ден той й направил предложение. Партньорът й се нуждаел от нейното одобрение и окуражаване, че е достатъчно добър за нея, и едва тогава почувствал колко много я обича.
Марсианците също се нуждаят от любов
Тъй както жените се чувстват отхвърлени, когато не получават вниманието, от което се нуждаят, така и мъжете чувстват, че не са успели, когато жената говори за своите проблеми. Затова понякога на мъжа му е много трудно да слуша. Той иска да бъде нейният герои. Ако тя е разочарована или нещастна, той възприема това като свой провал. Нейното нещастие потвърждава най-големите му страхове: той просто не е достатъчно добър. Много жени днес не разбират колко уязвими са мъжете и колко много се нуждаят от любов. Любовта им помага да разберат, че са способни да удовлетворят потребностите на другите.
Мъжът трудно изслушва жената, когато тя е нещастна или разочарована, защото възприема това като свой провал.
Момче, което е имало щастието да види как баща му успява да удовлетвори потребностите на майка му, като порасне започва за изгражда взаимоотношенията си с рядката увереност, че е в състояние да удовлетвори потребностите на партньорката си. Той не се плаши от обвързване, защото знае, че може да се справи, Той също знае, че дори да не се справи, заслужава любов и одобрение, защото е направил всичко възможно. Не се укорява, защото знае, че не е съвършен и че винаги прави най-доброто, което може. И че то е достатъчно добро. Способен е да се извини за грешките си, защото очаква прошка, любов и одобрение за това, че е направил всичко, което е по силите му.
Такъв мъж знае, че всеки прави грешки. Виждал е баща си да греши и да продължава да обича себе си. Виждал е как майка му обича и прощава на баща му, въпреки всичките му грешки. Чувствал е нейното доверие и окуражаване, въпреки че понякога баща му я е разочаровал.
Много мъже не са имали успешни модели за подражание, докато са били деца. За тях да обичат дълго време, да се оженят и да имат семейство е толкова трудно, колкото и управлението на реактивен самолет без подготовка. Той може да успее да излети, но със сигурност ще се разбие. А е трудно да продължиш да летиш, след като си катастрофирал няколко пъти. Или си наблюдавал как баща ти катастрофира. Лесно можем да разберем защо без добро ръководство за изграждане на взаимоотношения много мъже и жени въобще се отказват да ги създадат.
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се провали, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действията му. Тези последици са много болезнени за него, защото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.
Мъжът е особено уязвим към това неправилно убеждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви ненужни рискове.
Горчивата ирония, че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той дава все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.
Когато мъжът е несигурен, той най-често компенсира това, като не се интересува от никого освен от самия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: "Не ме интересува." По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за другите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая разбрали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те открили венерианките.
Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърждаването на силата им помогнало да стигнат до мъдростта да оценят самите себе си. След като осмислили миналото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнавали, че винаги са били достатъчно добри.
Да се правят грешки е добре
Първата стъпка на мъжа към умението да дава повече е да разбере, че е добре да прави грешки, че в провала няма нищо лошо и че не е нужно да има готови отговори за всичко.
Спомням си историята на една жена, която се оплака, че партньорът й никога нямало да се обвърже с брак. На нея й се струваше, че той не я обича така, както тя него. Един ден обаче тя съвсем импулсивно му казала, че е много щастлива с него. И че дори да са бедни, тя щяла да остане с него. На следващия ден той й направил предложение. Партньорът й се нуждаел от нейното одобрение и окуражаване, че е достатъчно добър за нея, и едва тогава почувствал колко много я обича.
Марсианците също се нуждаят от любов
Тъй както жените се чувстват отхвърлени, когато не получават вниманието, от което се нуждаят, така и мъжете чувстват, че не са успели, когато жената говори за своите проблеми. Затова понякога на мъжа му е много трудно да слуша. Той иска да бъде нейният герои. Ако тя е разочарована или нещастна, той възприема това като свой провал. Нейното нещастие потвърждава най-големите му страхове: той просто не е достатъчно добър. Много жени днес не разбират колко уязвими са мъжете и колко много се нуждаят от любов. Любовта им помага да разберат, че са способни да удовлетворят потребностите на другите.
Мъжът трудно изслушва жената, когато тя е нещастна или разочарована, защото възприема това като свой провал.
Момче, което е имало щастието да види как баща му успява да удовлетвори потребностите на майка му, като порасне започва за изгражда взаимоотношенията си с рядката увереност, че е в състояние да удовлетвори потребностите на партньорката си. Той не се плаши от обвързване, защото знае, че може да се справи, Той също знае, че дори да не се справи, заслужава любов и одобрение, защото е направил всичко възможно. Не се укорява, защото знае, че не е съвършен и че винаги прави най-доброто, което може. И че то е достатъчно добро. Способен е да се извини за грешките си, защото очаква прошка, любов и одобрение за това, че е направил всичко, което е по силите му.
Такъв мъж знае, че всеки прави грешки. Виждал е баща си да греши и да продължава да обича себе си. Виждал е как майка му обича и прощава на баща му, въпреки всичките му грешки. Чувствал е нейното доверие и окуражаване, въпреки че понякога баща му я е разочаровал.
Много мъже не са имали успешни модели за подражание, докато са били деца. За тях да обичат дълго време, да се оженят и да имат семейство е толкова трудно, колкото и управлението на реактивен самолет без подготовка. Той може да успее да излети, но със сигурност ще се разбие. А е трудно да продължиш да летиш, след като си катастрофирал няколко пъти. Или си наблюдавал как баща ти катастрофира. Лесно можем да разберем защо без добро ръководство за изграждане на взаимоотношения много мъже и жени въобще се отказват да ги създадат.
Каквото очаквам
"Боже, дай ми способността да приема нещата, които не мога да променя, куража да променя нещата, който мога и мъдростта да разбера разликата."
Райнхолд Нийбър
"Най-важното нещо на този свят е не толкова
къде сме, а в каква посока се движим."
Оливър Уендъл Холмс
" Каквото очаквам ме очаква."
Айк
В твоята спасителна прегръдка давех яда и разочарованието си всеки път, когато се сблъсквах с хората и Бога. Ръцете ти ме държаха здраво, защото любовта не безобразничи. В огромното ти синьозелено око постоянно гореше тихо разбиране. Ти никога не ме погледна с укор. Защото любовта не се превъзнася.
Не се раздразни, когато привлечена от миражната светлина на далечен фар ти обръщах гръб.
Райнхолд Нийбър
"Най-важното нещо на този свят е не толкова
къде сме, а в каква посока се движим."
Оливър Уендъл Холмс
" Каквото очаквам ме очаква."
Айк
В твоята спасителна прегръдка давех яда и разочарованието си всеки път, когато се сблъсквах с хората и Бога. Ръцете ти ме държаха здраво, защото любовта не безобразничи. В огромното ти синьозелено око постоянно гореше тихо разбиране. Ти никога не ме погледна с укор. Защото любовта не се превъзнася.
Не се раздразни, когато привлечена от миражната светлина на далечен фар ти обръщах гръб.
Уханието на живота
Кажете как ухае живота,
за вас тук в този миг?
Долавяте ли навред чудесата,
докосват ли ви музика, стих?!
Никога не бива да забравяме, че...
Tри неща не се връщат обратно:
- ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ;
Tри неща не трябва да губим:
- СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ;
Tри неща са най-ценни:
- ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА;
Tри неща никога не са сигурни:
- ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ;
Tри неща определят човека:
- РАБОТА, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ;
Tри неща разрушават човека:
- ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.
за вас тук в този миг?
Долавяте ли навред чудесата,
докосват ли ви музика, стих?!
Никога не бива да забравяме, че...
Tри неща не се връщат обратно:
- ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ;
Tри неща не трябва да губим:
- СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ;
Tри неща са най-ценни:
- ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА;
Tри неща никога не са сигурни:
- ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ;
Tри неща определят човека:
- РАБОТА, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ;
Tри неща разрушават човека:
- ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.
Любовта , е осъзнаването
Който обича, израства, който е обичан, може да израсне.
Какво още е любовта?
Любовта е виждане.
Любовта е даване
Любовта е вземане
Любовта е винаги нещо повече
Любовта е това, което ощастливява
Любовта е светлина. Където и да пада, от нея става по-ясно, по-топло и по-искрено
Любовта е излъчване във всички посоки
Любовта е сияние в нощта
Любовта е почерк
Любовта е единственият път, който разширява съществуванието
Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата
Любовта е прекрачване на границите
Любовта е надникване извън себе си
Любовта е поглед върху цялото
Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение
Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)
Любовта е зачитане на чуждото съществувание
Любовта е приемане на другия
Любовта е цвят
воля звук ... сила
Пътят на любовта или на сърцето , е и път на осъзнаването. Неговата цел е да обичаме безрезервно себе си и всичко, което ни заобикаля.
Тук се причисляват не само хората, но и цялата природа с всички живи същества, включително и растенията, цялата Вселена, Бог и нещата, с които се заобикаляме.
Този път е много органичен, тъй като напълно можем да се отдадем на хода на живота и да не се отвръщаме от него под каквато и да било форма.
Какво още е любовта?
Любовта е виждане.
Любовта е даване
Любовта е вземане
Любовта е винаги нещо повече
Любовта е това, което ощастливява
Любовта е светлина. Където и да пада, от нея става по-ясно, по-топло и по-искрено
Любовта е излъчване във всички посоки
Любовта е сияние в нощта
Любовта е почерк
Любовта е единственият път, който разширява съществуванието
Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата
Любовта е прекрачване на границите
Любовта е надникване извън себе си
Любовта е поглед върху цялото
Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение
Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)
Любовта е зачитане на чуждото съществувание
Любовта е приемане на другия
Любовта е цвят
воля звук ... сила
Пътят на любовта или на сърцето , е и път на осъзнаването. Неговата цел е да обичаме безрезервно себе си и всичко, което ни заобикаля.
Тук се причисляват не само хората, но и цялата природа с всички живи същества, включително и растенията, цялата Вселена, Бог и нещата, с които се заобикаляме.
Този път е много органичен, тъй като напълно можем да се отдадем на хода на живота и да не се отвръщаме от него под каквато и да било форма.
