В далечното минало главата на човека е била на мястото на слънчевия възел. Той е мислил чрез слънчевия възел. Слънчевият възел е старата столица на човешкия Дух. Новата столица, новото жилище на Духа е главата.
Религиозните, духовните и обществените идеи, които сте възприели, би трябвало да внесат в нашия живот елементи, които могат да разширят
съзнанието ни, да усилят волята ни, да очистят сърцето ни и да просветят ума ни. Всеки трябва да носи в себе си тези качества. А при развиване на тези съвършени идеи два фактора имат важно значение, те са нашата мозъчна система и нашата симпатична система; мозъчната система е едно динамо, акумулатор на електричество, симпатичната нервна система регулира, акумулира магнетизма.
Често се говори за илюзии в религиозния и духовния живот на човека. - По какво се познават илюзиите? - Те се придружават с чрезмерна самоувереност. Сърцето вярва, а умът се съмнява - има едно стягане в човека. При илюзиите, между главния и стомашния мозък, т.е. слънчевия възел, няма хармония. Обаче, когато са в хармония, човек е свободен от илюзии и тогава, каквото пожелае, ще го постигне.
Ако умът и сърцето ви не са в хармония, вие не можете да изпълните волята Божия.
Има една прана, която се усвоява през лавата ноздра, и друга, която се усвоява през дясната.
През лявата се приема магнетичното течение, което има връзка сьс слънчевия възел и се нарича слънчево течение.
През дясната ноздра се приема електрическото течение, което има
връзка с главния мозък и се нарича лунно течение. Когато искаме да развиваме повече ума, приемаме въздуха през дясната ноздра и го изпускаме през лявата...
Б.Дуно
Показват се публикациите с етикет сила. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сила. Показване на всички публикации
Слънчевият възел 2
Публикувано от
hristova_dh
on 16 януари 2010
Етикети:
преброй благата си,
сила,
симпатичната нервна система
/
Comments: (0)
Любовта , е осъзнаването
Който обича, израства, който е обичан, може да израсне.
Какво още е любовта?
Любовта е виждане.
Любовта е даване
Любовта е вземане
Любовта е винаги нещо повече
Любовта е това, което ощастливява
Любовта е светлина. Където и да пада, от нея става по-ясно, по-топло и по-искрено
Любовта е излъчване във всички посоки
Любовта е сияние в нощта
Любовта е почерк
Любовта е единственият път, който разширява съществуванието

Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата
Любовта е прекрачване на границите
Любовта е надникване извън себе си
Любовта е поглед върху цялото
Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение
Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)
Любовта е зачитане на чуждото съществувание
Любовта е приемане на другия
Любовта е цвят
воля звук ... сила

Пътят на любовта или на сърцето , е и път на осъзнаването. Неговата цел е да обичаме безрезервно себе си и всичко, което ни заобикаля.
Тук се причисляват не само хората, но и цялата природа с всички живи същества, включително и растенията, цялата Вселена, Бог и нещата, с които се заобикаляме.
Този път е много органичен, тъй като напълно можем да се отдадем на хода на живота и да не се отвръщаме от него под каквато и да било форма.
Какво още е любовта?
Любовта е виждане.
Любовта е даване
Любовта е вземане
Любовта е винаги нещо повече
Любовта е това, което ощастливява
Любовта е светлина. Където и да пада, от нея става по-ясно, по-топло и по-искрено
Любовта е излъчване във всички посоки
Любовта е сияние в нощта
Любовта е почерк
Любовта е единственият път, който разширява съществуванието

Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата
Любовта е прекрачване на границите
Любовта е надникване извън себе си
Любовта е поглед върху цялото
Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение
Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)
Любовта е зачитане на чуждото съществувание
Любовта е приемане на другия
Любовта е цвят
воля звук ... сила

Пътят на любовта или на сърцето , е и път на осъзнаването. Неговата цел е да обичаме безрезервно себе си и всичко, което ни заобикаля.
Тук се причисляват не само хората, но и цялата природа с всички живи същества, включително и растенията, цялата Вселена, Бог и нещата, с които се заобикаляме.
Този път е много органичен, тъй като напълно можем да се отдадем на хода на живота и да не се отвръщаме от него под каквато и да било форма.