Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се провали, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действията му. Тези последици са много болезнени за него, защото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.
Мъжът е особено уязвим към това неправилно убеждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви ненужни рискове.
Горчивата ирония, че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той дава все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.
Когато мъжът е несигурен, той най-често компенсира това, като не се интересува от никого освен от самия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: "Не ме интересува." По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за другите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая разбрали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те открили венерианките.
Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърждаването на силата им помогнало да стигнат до мъдростта да оценят самите себе си. След като осмислили миналото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнавали, че винаги са били достатъчно добри.
Да се правят грешки е добре
Първата стъпка на мъжа към умението да дава повече е да разбере, че е добре да прави грешки, че в провала няма нищо лошо и че не е нужно да има готови отговори за всичко.
Спомням си историята на една жена, която се оплака, че партньорът й никога нямало да се обвърже с брак. На нея й се струваше, че той не я обича така, както тя него. Един ден обаче тя съвсем импулсивно му казала, че е много щастлива с него. И че дори да са бедни, тя щяла да остане с него. На следващия ден той й направил предложение. Партньорът й се нуждаел от нейното одобрение и окуражаване, че е достатъчно добър за нея, и едва тогава почувствал колко много я обича.
Марсианците също се нуждаят от любов
Тъй както жените се чувстват отхвърлени, когато не получават вниманието, от което се нуждаят, така и мъжете чувстват, че не са успели, когато жената говори за своите проблеми. Затова понякога на мъжа му е много трудно да слуша. Той иска да бъде нейният герои. Ако тя е разочарована или нещастна, той възприема това като свой провал. Нейното нещастие потвърждава най-големите му страхове: той просто не е достатъчно добър. Много жени днес не разбират колко уязвими са мъжете и колко много се нуждаят от любов. Любовта им помага да разберат, че са способни да удовлетворят потребностите на другите.
Мъжът трудно изслушва жената, когато тя е нещастна или разочарована, защото възприема това като свой провал.
Момче, което е имало щастието да види как баща му успява да удовлетвори потребностите на майка му, като порасне започва за изгражда взаимоотношенията си с рядката увереност, че е в състояние да удовлетвори потребностите на партньорката си. Той не се плаши от обвързване, защото знае, че може да се справи, Той също знае, че дори да не се справи, заслужава любов и одобрение, защото е направил всичко възможно. Не се укорява, защото знае, че не е съвършен и че винаги прави най-доброто, което може. И че то е достатъчно добро. Способен е да се извини за грешките си, защото очаква прошка, любов и одобрение за това, че е направил всичко, което е по силите му.
Такъв мъж знае, че всеки прави грешки. Виждал е баща си да греши и да продължава да обича себе си. Виждал е как майка му обича и прощава на баща му, въпреки всичките му грешки. Чувствал е нейното доверие и окуражаване, въпреки че понякога баща му я е разочаровал.
Много мъже не са имали успешни модели за подражание, докато са били деца. За тях да обичат дълго време, да се оженят и да имат семейство е толкова трудно, колкото и управлението на реактивен самолет без подготовка. Той може да успее да излети, но със сигурност ще се разбие. А е трудно да продължиш да летиш, след като си катастрофирал няколко пъти. Или си наблюдавал как баща ти катастрофира. Лесно можем да разберем защо без добро ръководство за изграждане на взаимоотношения много мъже и жени въобще се отказват да ги създадат.
