храна на душата

Казват за всички хора, които влизат в живота ни, че има на какво да ни научат. Много често обаче урокът е... да не бъдем като тях!

Когато гледаш към друг човек с любов, очите ти го хвалят. Когато го прегръщаш, в докосването ти се чувства похвалата за това, че е такъв, какъвто е. Похвалата се усеща в гласа ти, когато говориш за него. Похвалата не означава, че човек е съвършен. Тя казва: "Възхищавам се на теб, на това , което си постигнал и на това, което знам, че тепърва постигаш".

Похвалата е храна на душата. Когато хвалиш някого, не можеш да сбъркаш. Похвалата винаги дава плодове. Разпръсквай я щедро и дарявай хората с нея.

Езикът

Практически начини

Как сами да се научим да тълкуваме собствените си картини? Може би най-лесният начин е да се обърнем към хилядолетната мъдрост на един инструмент, с който си служим непрекъснато – нашият собствен език. Оказва се, че много често езикът рисува картините на вътрешните конфликти – ако се вслушаме внимателно и го разтълкуваме, именно езикът дава ключ към разгадаването на симптомите .

Поговорките и пословиците също могат да насочат към подобно тълкуване. Всъщност ние самите не си даваме сметка до каква степен езикът е именно “телесен”. Преносните значения на думите изявяват много често подобни вътрешни конфликти. Наричаме нечувствителния човек “дебелокож”, казваме “до гуша ми дойде” или “втресе ме от него” ...

Всъщност в самия корен на думата се крие идеята за студът на външния свят, който сме усетили и допуснали в себе си под формата на някаква дребна лична обида или тъга... Може да звучи напълно фантастично, но ако се вгледаме наистина в чувствата си, които сме изпитали ден-два преди простудата, ще открием именно такова вътрешно усещане за “студ”. Или пък – “Световъртеж” – самото название насочва към своеобразна вътрешна неустойчивост и колебания – светът се върти, чувствам се несигурен, залитам, губя вътрешното си равновесие.

...Много често подобни симптоми се явяват именно в ситуации на колебание – когато сме на прага или току що извършили съществена промяна в живота си. Страхуваме се да поемем към новото, не желаем вече старото, но се чувстваме несигурни и колебливи – “залитаме” в две противоположни посоки…

Ако искаме да разберем поточно културните епохи, ние трябва да си създадем един обзор върху развитието на Земята въобще, както това развитие се представя на ясновидеца, който може да насочи своя духовен поглед в процесите на прадалечното минало.
Когато насочим поглед далече в миналото на това развитие на Земята, тогава можем да кажем, че нашата Земя не винаgи е изглеждала така както днес. Тя не притежаваше още твърдата минерална основа като днес; минералното царство не беше такова, каквото то е днес; също така то не носеше такива растения и животни като днешните и хората не бяха още в едно тяло от плът като днес; човекът нямаше никаква костна система.

Всичко, което става има естествено един дълбок смисъл, който ще разберем, когато насочвайки поглед в миналото ще намерим, че тогава на Земята живееха не само човеците, а също и други същества от духовно естество живееха заедно с тях, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.

Ние трябва да чувствуваме, че тук един принцип на светлината, един принцип на възвишеността, принципът на Слънцето, противостои на принципа на тъмнината, на принципа на Луната...

За радостта и битието 2

Да бъдеш градина без ограда, лозе без пазач, съкровищница, винаги отворена за минувачите;
Да бъдеш ограбен, излъган, заблуден, да, поведен по грешен път, подмамен, сетне подигран, и все пак при всичко това да гледаш надолу от висината на твоето по-голямо аз и да се усмихваш, знаейки, че има една пролет, която ще дойде в твоята градина да потанцува в листака,



и една есен, която ще накара гроздовете да узреят; знаейки, че ако дори само един от твоите прозорци е отворен на Изток, къщата ти никога няма да бъде празна; знаейки, че всички онези, които са смятани за злодеи и разбойници, за мошеници и измамници, са твои братя в нужда и че ти си може би всичко това в очите на блажените обитатели на оня Незрим Град там, горе, над този град.
А сега за вас, чиито ръце майсторят и изнамират всички неща, потребни за уюта на нашите дни и нощи —
" Да бъдеш " - означава да бъдеш тъкач със зрящи пръсти, строител, прозрял светлината и пространството; да бъдеш орач и да чувстваш, че с всяко посято зрънце скриваш съкровище; рибар и ловец, състрадателен към рибата и звяра, ала все пак по-състрадателен към човешкия глад и нужда.
И освен всичко това ще ви кажа ето що: Аз бих искал да имам всеки от вас и всички други хора за помощници в името на човешкото добруване, защото само по този начин можете да се надявате да постигнете своето собствено добро.
Бъдете смели, не мекушави; бъдете необятни, а не ограничени; и до сетен час бъдете наистина вашето по-голямо аз."

Джубриан