“Един живот живеем”

Ако сте мълчалив ви казват: “Кажи нещо ... Защо мълчиш толкова?” Като че издаването на звуци е задължение.

Никой не зачита желанието ти да разсъждаваш за света около теб в тишината на мисловния свят. За малцина днес е важно да разговарят с безмълвните си, но вечни събеседници от страниците на книгите в къщи. Те идват, сядат до теб и ти говорят. Понякога ги спираш и замислен беседваш с тях върху казаното току що, спориш с тях, но нито тях нито теб ви чува някой. Но разговорите ви са по-пълноценни от тези провеждани с помощта на звуковите вълни.



Понякога ти се иска да споделиш казаното от тях с някой друг, но уви никой не ще да те слуша. Всички се мръщят, ако не им говориш за тъпите баналности. “Един живот живеем”- казват хората, за които източните мъдреци са някакви далечни и непознати същества. “Да си хапваме и пийваме докато сме живи”, повтарят повечето ни съвременници, “стига сте ни занимавали с разни глупости.” И обикновено наричат тези които им говорят нещо смислено дървени философи. “Я слез на земята, стига си хвърчал в облаците...