ФИЛОСОФСКИ ФОРМИ НА ИЗКУСТВОТО

Барокът , като изражение на нови ценности, често обобщавани чрез метафори и алегории, широко използвани в литературата , както и чрез търсенето на maraviglia (учудване, удивление; например в маринизма).

Ако маниеризмът е първото отклонение от формите на Ренесанса, бароковият език е вече напълно противоположен. Той излага очевидността на кризата в ренесансовите неокласически схеми — объркването на човека, изоставен след революциите на Коперник и Лутер в търсене на устойчиви корени. Тъй като основният клиент е Римокатолическата църква, голяма част от бароковите произведения имат религиозна тематика.

Често се твърди, не без известно основание, че предимството, отдавано на външните форми, се компенсира и уравновесява от липсата на съдържание, наблюдавана в много барокови произведения. Например споменатите Maraviglia на Джамбатиста Марино са изградени от чиста изпразнена форма. маниеризъм на Ел Греко


У зрителя, читателя, слушателя трябва да бъдат провокирани фантазията и въображението. Всичко е фокусирано около индивидуалния човек, търси се пряка връзка между изкуството и неговите потребители. Това повишено внимание към индивида създава важни жанрове като romanzo (роман) и дава възможност за проявата на народни и местни форми на изкуството, особено диалектната литература. В Италия това движение към отделния индивид довежда до окончателното изместване на латинския от италианския. Някои определят процеса като „културен упадък“, докато други го сочат като една от причините за класическата реакция на барока...


...Архитектурата, скулптурата и фонтаните на Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680) демонстрират силно напрегнатия характер на бароковия стил. Бернини без съмнение е най-важният скулптор на бароковия период. Той се доближава до Микеланджело по обхвата на своята дейност — той прави скулптури, работи като архитект, рисува, пише пиеси и прави театрални представления. Днес Бернини е най-познат със своята скулптура, както заради виртуозното ваене на мрамора, така и заради способността му да създава фигури, съчетаващи физическо и духовно. Негова е прочутата сцена "Екстазът на св.Тереза" в римската църква "Санта Мария дела Виктория". Друга негова прочута творба е "Фонтанът на четирите реки", както и интериора на базиликата "Св.Петър"...
от нета

Пухчо Мечо

...
Една утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.



- Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Ийори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
- Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.



- Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: "Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка", и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо...
Пух можа:
- Ще отидем, защото е Сряда / 17.02.2010 :))) /

- каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлива Сряда . Хайде, Прасчо.

Рекси и компания

Културата на Водолея ще хармонизира и ще примири всичко. През тази култура ще възтържествува също така и справедливостта. Тя ще бъде истинска духовна пролет на човешката душа.

Главното качество на Водолей е чистотата. През тази култура ще се изпълни писаното в Апокалипсиса1/: “И видях слезваше от небето Ангел, който имаше ключа на бездната, верига голяма в ръката му.

Шестата култура

В шестата култура на бялата раса славяните са определени да бъдат най-подходящ проводник на Космичното съзнание: те ще бъдат носители на идеята за единство между всички народи. Няма друг народ на земята, у когото да е развито тъй силно мистичното чувство, както у руския народ. Руската душа е по природа дълбоко религиозна. Религиозното чувство, както и да изменя формите си, не може да се изкорени. Нищо не е в състояние да го изкорени от човешката природа.

В сравнение с всички други народи и раси, у русите, и изобщо у славяните, най-много е развито чувството любов към Бога. И затова славяните са предопределени да дадат тласък на новата култура на света.”



Едно от съществените качества, което ще бъде важен елемент в шестата култура, е духът на самопожертването. Славяните са определени да бъдат първите пионери и носители на предстоящата нова, шеста култура. Затова и Природата е предоставила на един от най-големите славянски народи, на руския народ, такава обширна територия.

По този начин руската душа, руската музика, руската литература, изкуство и философия, изобщо руската особеност и влияние, се почувства и на Запад.

По-успешно

Човечеството е днес, прочее, най-дълбоко потънало в материята. Обаче днес то е същевременно в един завой на историята си. Ако до сега е имало едно постепенно слизане в материята, отсега-нататък ще следва едно възлизане нагоре, т.е. културата ще става занапред все по-духовна.



Тази култура има определена задача: да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. А това развитие бе възможно само доколкото човечеството за известно време се откажеше от пряката си връзка с духовния мир и се ограничеше само в сетивния мир.
От това гледище, потъването в материята бе необходима за днешната раса, за да може тя да изпълни своята мисия. Днес, в сравнение с това, което е било по-рано, умствените способности следват по-успешно своето развитие. Днес и необразованият може да смята и разсъждава.

Днес образованието дава такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени тъй високо, както умът. Още Паскал е казал, че съвременният човек би счел за по-голяма обида да го нарекат глупак, т.е. без ум, отколкото да го нарекат лукав, т.е. неетичен.

Любов която поглъща и привлича

Някой смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже обича...

Друг пък смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан...

Трети мисли,
че трябва добре да внимава,
защото обича...

А четвърти –
че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
има други – чиято любов е едно безразличие...
Има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата насочени в тъмното фара...

А у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече...


Има кротка любов – с пълна искра тя в дните ни свети,
тя е бяла звезда между своите златни дечица...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

И безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на красива мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича...

Гьорг Шомйо

Себе си , не загубвай

“Чудесно”

На въпроса: “На теб добре ли ти е или зле?” – Отговарям: “Чудесно”.

Както искаш - така и разбирай. И отговарям така не само защото нямам други думи в речника си. За да дадем съдържателен отговор, за да ни разберат, как именно се чувстваме , ни е нужно да направим определено количество полезни неща, трудна но много честа "магия- спонтанност " и отъждествяваване със своето “аз”.

“Ето такъв съм!” - център на Вселената, в същността си всички сме частици от Вселената.

Добродетелите се съизмерват

В епохата на мрачен прагматизъм и егоизъм дори и дребните безвъзмездни услуги са геройство. Героизмът и добродетелите се съизмерват с нивото на съвременните нрави. Както казва Мишел дьо Монтен: “ Добро е да се родиш в развратен век, защото сравнявайки се с други, ти евтино ще минеш за добродетелен.

Който не е убил баща си и който не е ограбил църквата, той вече може да се смята за порядъчен и честен човек... Като се съпоставям с хората от мое време, аз се намирам за голям и рядък човек- както съм малък и обикновен, когато се съпоставям с хората от минали векове.” И това са думи на човек от ХVІ век, а какво остава да кажем ние днес.

“Един живот живеем”

Ако сте мълчалив ви казват: “Кажи нещо ... Защо мълчиш толкова?” Като че издаването на звуци е задължение.

Никой не зачита желанието ти да разсъждаваш за света около теб в тишината на мисловния свят. За малцина днес е важно да разговарят с безмълвните си, но вечни събеседници от страниците на книгите в къщи. Те идват, сядат до теб и ти говорят. Понякога ги спираш и замислен беседваш с тях върху казаното току що, спориш с тях, но нито тях нито теб ви чува някой. Но разговорите ви са по-пълноценни от тези провеждани с помощта на звуковите вълни.



Понякога ти се иска да споделиш казаното от тях с някой друг, но уви никой не ще да те слуша. Всички се мръщят, ако не им говориш за тъпите баналности. “Един живот живеем”- казват хората, за които източните мъдреци са някакви далечни и непознати същества. “Да си хапваме и пийваме докато сме живи”, повтарят повечето ни съвременници, “стига сте ни занимавали с разни глупости.” И обикновено наричат тези които им говорят нещо смислено дървени философи. “Я слез на земята, стига си хвърчал в облаците...