Доверието...

... е като голям кораб, с който съществата прекосяват океанa на съществуванието, непогрешим капитан, който ги води към сушата и свободата, дъжд, който потушава огъня на страстите, ярко слънце и луна, които разсейват мрака на неведението, твърда земя, която може да издържи теглото както на доброто, така и на злото, дърво на желанията, което дарява ... щастие и висше блаженство, вълшебна скъпоценност, даряваща всички
качества на реализацията, баща и майка, даряващи обичта си поравно на всички разумни същества, огромна река от състрадание, планина, издигаща се над земните грижи, неподвластна на вятъра на емоциите, и голям облак, натежал от дъжд, за да успокои страданията, предизвикани от страстите...


... Всякаква връзка с него — било чрез поглед, било ако чуем гласа му, било ако си спомним за него, било ако ни докосне ръката му - ще ни поведе към освобождение. Доверието в него е сигурен начин да продължим към просветлението. Топлината на неговата мъдрост и състрадание ще стопи рудата на нашето същество и ще освободи златото на " буда " -природата вътре. D.Rimpoche