Усмивката му – тънка и широка,
познавам я. Познавам я отлично.
Изкусно замаскирана жестокост
на един безскрупулен двуличник.
... В очите му блещука подражание
на човещина. (Една окраска...)
А той съвсем не е във състояние
да съществува без да носи маска.
Всъщност е велик манипулатор
- той владее всички изражения.
Мозъкът му - като калкулатор,
върху всеки прави изчисления.
Избере ли цел - пристъпва хищно,
ала в такт с отлично възпитание.
И не спира, не, съвсем пред нищо
- не изпитва жал и разкаяние.
Тръгва посред нощ, не се сбогува,
хвърля всички спомени за ласките.
Без да мисли кой, къде тъгува,
просто сменя мястото... И маските.
DominuS
Ти си ....
Публикувано от
hristova_dh
on 06 февруари 2012
/
Comments: (0)
полезно е да знаем , че промяната може да настъпи само когато осъзнаваме настоящата ситуация. Как бихме могли да начертаем пътя си до определена цел, без да знаем в коя точка на Вселената се намираме?
Мога да започна пътя си само от отправната си точка, а тя е да приема, че нещата са такива, каквито са.
...извод, който е пряко свързан с тази идея, е, че
аз съм този, който съм.
Аз не съм този, който бих искал да съм. Не съм този, който би трябвало да бъда. Не съм този, който майка ми искаше да стана. Дори не съм този, който бях. Аз съм този, който съм.
Между другото, смятам, че цялата ни психопатология произлиза от отричането на тази фраза.Всички наши неврози започват, когато се опитваме да бъдем тези, които не сме.
Ти не си този, който имам нужда да си.
Ти не си този, който беше.
Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно.
Ти не си такъв, какъвто искам аз.
Ти си такъв, какъвто си. Хорхе
... с лъчи и доброта
Публикувано от
hristova_dh
on 04 февруари 2012
Етикети:
да обикнеш
/
Comments: (0)
Дойдох при теб такава, каквато Бог ме сътвори.
Не значат нищо слава, богатство и пари...
За мен светът е трепет, вълнение и блян..
И с тази моя песен оставам, неразбран...
Пред храма не стоя с протегната ръка
Олтар съм Аз, създаден, за обич, към света.
От мене блика всичко... с лъчи и доброта
В сърцето си събирам Любов и Светлина.
Днес искам да огрея, във всеки , да трептя..
С Любов да залюлея Земята и Света.
Как искам да обгърна с обич , този Свят...
Защо делиме всичко? Та всичко е Едно!
С Любов обгрижвай всички! Любов е моя свят!
Дойдох в света такава, каквато Бог ме сътвори.
Такава ще остана, до сетните си дни.
От всяка светла мисъл, от всеки порив жив,
Отново ще подтикна за този свят красив.
Дано, светът се стопли, от моята Любов.
И Слънцето сияйно, огрее път широк...
Днес Бог ме сътвори , от кръста теб свали ...
И всяка дума слага на образа ти щрих ...
Духът не търси слава, Той търси извор жив...
В който да проникне с Любов за пристан тих.
Днес Бог ме сътвори, да сътворя и теб
Да можеш да обикнеш, света да разбереш...
Дойдох при теб такава, каквато Бог ме сътвори.
За всяка чиста мисъл, за всеки устрем благ...
Днес Бог ме сътвори, в пространство със звезди
Любов е моето име! Любов е този свят!!!
И И Бояджиева